Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Въпреки мрежата

Доц. Милена Якимова: Кремълските политтехнолози спечелиха битката за рамката

Походът е срещу индивидуалната свобода и тя ще падне жертва

доц. Милена Якимова
Снимка: БНР

Какви са особеностите на пропагандните наративи, коментира във "Въпреки мрежата" доц. Милена Якимова, преподавателка в СУ "Св. Климент Охридски" и член на Фондация за хуманитарни и социални проучвания - София.

"Ние схващаме действителността в някаква рамка. Голяма част от властовата битка, от микрониво – има ли Дядо Коледа, до големите нива – какво се случва в Украйна, е битка за рамките, през които възприемаме действителността.

Наративите са едно от действията при битката за рамката, която рамка сама по себе си да остане невидима.

Наративите са разкази, но докато и както ни разказват някаква история, те ни подпъхват различни неща. Например наративи от типа: "В Украйна Русия се сражава срещу колективния Запад". Това е чисто геополитически и геостратегическо рамкиране. Сякаш имаме една Русия, която е монолитен субект, а от другата страна имаме руската измишльотина, наречена "колективен Запад".

А как започна всичко – всичко започна с Евромайдана и протестите на Балатная преди това, които трябваше да бъдат обезкуражени, деморализирани и смазани. А тези протести бяха за демокрация, те бяха гражданска активност. Тук кремълските политтехнолози спечелиха битката за рамката. Те изместиха езика – от езика на правата и свободите към езика на блоковото отделяне и някакви геополитически измислени мегасубекти. Това е рейд на диктаторските режими срещу свободите. Индивидуалната свобода ще падне в голяма жертва.

Само че това все още изглежда е неприлично да се каже дори в Русия и в Беларус, че походът е срещу индивидуалната свобода, но той е точно срещу нея.

Този поход се маскира, като не се казва, че един агресор потъпква еди-какво си, за да стои на власт, а се говори за някакво съдбовно геополитически противопоставяне. Атаката е директно срещу демокрацията. Някои гласове даже си позволяват да го кажат и открито."

Правата и подмяната

"Ето например, когато някой вече произнесе думата "права", масово някакви хора чува ЛГБТ и започват да скачат да си говорят за или против ЛГБТ. Този разговор е важен, но отзад е подмяната на рамката. Отклонено е вниманието дори на хората, които се борят за демокрация в това да защитават ЛГБТ, а не човешките права генерално. Тази битка за "фрейминга" трябва да се поведе от хората, които искат да защитават индивидуалната свобода на индивида да формира и преследва целите си. Засега ние сме в губеща позиция."

Арматурата на пропагандните наративи

"Арматурата е простичка, повторителна и се търкаля в българоезичната медийна среда от 11 години. Състои се от четири опорни точки.

Първата е: Има един глобален хегемон кукловод, един злосторник и това, разбира се, е САЩ, а понякога НАТО, а понякога заедно. Този кукловод дърпа струните на своите марионетки. Марионетките на САЩ и НАТО са ЕС, който може да носи много имена. Името на някой политик като метонимически заместител на ЕС.

После се намесва, че тези всичките са лакеи на глобалния хегемон и съответно са врагове, забележете, на Европа. От тази нелепица излиза, че ЕС е враг на Европа. Няма логика, но ако се питаме къде е логиката и къде – лъжата, ставаме много лесна жертва на пропагандата. Ставаме лесна плячка на пропагандата, когато я мислим като лъжа. По-скоро трябва да я мислим като рамка или като фикционален жанр. Пропагандата се опитва да бъде емоционално достоверна и жертва истината в името на достоверността.

Втората опорна точка е, че Европа загива, защото е обединена, защото ЕС е срещу Европа, бидейки слуга на САЩ-НАТО.

Третата е, че Русия се въздига, защото всички други се разкапват и са злосторници.

Четвъртата е, че всички политически субекти, които искат либерална демокрация – било граждански активисти, било просто гласове, искащи върховенство на правото и разделение на властите – всички тези са продажници. Те са лакеи на лакеите. Те са "пудели", "продажници на..." и тук следва едно ветрило на метонимически заменени като "децата на капитан Грант", "Брюкселска върхушка", "соросоиди" и т.н."

Хватките на пропагандата

"Да подменя въпроса – какво искаме да направим заедно, какво искам аз за нас с въпроса – кой ми е виновен. И вместо ние да се караме какво искаме и е най-добре за нас, ние изпадаме в ужасяващата солидарност на отрицанието на сочене на виновник, който ни е подпъхнала пропагандата. По този начин тя ни утешава, че ние сме винаги добри, защото сме нечии жертви, и това е достатъчно, и няма нужда ние да полагаме други усилия. Това блокира всякакво солидарно действие и абсолютно смачква разликата между реално претърпяна щета и фикционално унижение. Пропагандата иска да ни превърне всички в жертви и така да заличи паметта за истински преживяното зло."

Защо работят конспиративните теории

"Ако се шокираме, няма да знаем как да противодействаме на това. Мен ме тормози, че трябва да разберем защо и да си обясним. Систематично хората в либерално-демократичните общества, включително в САЩ, имат усещането, че нямат достъп и разбиране за силите, които управляват живота им. Тези сили са отдръпнати и далечни, но хората се чувстват изложени на някакви ветрове, които не могат да видят, но усещат, че ги лашкат насам-натам и конспиративните теории успокояват тези тревожни хора.

Конспиративната логика някак утешава това усещане за несигурност и безпризорност в света. Защото хората не знаят точно откъде ще им дойде някаква опасност, която няма име, но на тях вече им е вменено, че нея я има. Тогава конспиративната теория те утешава – спокойно, ти си тревожен, защото има един, който е заговорник срещу теб. После следва вариацията какво иска да ни причини този злодей – може да иска да ни чипира или да ни пръска, или да ни открадне децата, или да намали населението, все за да ни контролира. Т.е. пропагандният наратив казва – ето, успокой се, ти си тревожен, защото има защо, защото има злодей. Но пропагандният наратив никога не дава решение."

Пропагандист и популист – разлики

"Има популисти, които също яхват вълната на тревогата и чувството, че си безпризорен в този сложен свят, но популистът не спира демоса. Докато пропагандистът казва – ти се гневи, бъди гневен, ругай, плюй, обаче остави действието на мен. Ти си гледай твоите дела, защото си малък човек и не ставаш за големи работи. Освен това пропагнадистът не ни предлага нещо по-хубаво, към което да се присъединим, пропагандата е чисто негативно нещо." 

В чий интерес е пропагандата

"Можем само да гадаем, но ако кажем, че е в интерес на Кремъл, ще бъдем прави само частично. Трябва да искаме от нашите служби да проверят кой стои зад всичко това и да ни кажат. Да не забравяме, че структурите на нашата ДС са сложно образувание и вероятно не можем да търсим дългата ръка на Кремъл във всяка пропагандна употреба. Обаче дългата ръка на Кремъл е отговорна за създаването на тази наративна рамка, а тук наши олигархични кръжци, в които можем да допускаме съдружие с бившата ДС, те взеха наготово тази рамка, защото беше чисто негативна. Тя не ни предлага друг свят, към който да се присъединим, например. Защото предложението да излезем от ЕС не е директно предложение да заживеем с "братушките" отново.

В тяхната рамка Русия не присъства – поне буквално и директно, те просто ни предлагат да се махнем от ЕС, който, видиш ли, ни налагал ЛГБТ пропаганда. Ако чете човек тези рамки, Русия в тях наистина я няма, няма я в думичките, няма я в образите, но да, тя присъства абсолютно подмолно

Например: Ние в ЕС сега ще мръзнем цяла зима и ще ходим некъпани, защото помагаме на Украйна. Къде е Русия тук – няма я, скрита е! Но ето така присъства Русия подмолно в пропагандата. Но от това не следва, че само някакви Кремълски проксита дърпат конците на медийни публикации като в примера, защото такива наративи са удобни и за всеки, който иска да мачка индивидуалната свобода и иска да използва институциите на правовата държава по неправов начин като бухалки и в своя полза. Когато искаш да вземеш публичното за себе си. На всеки такъв човек тези наративи са му удобни."

Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Купи книга, дари надежда"- събира средства за училище в Русаля

Благотворителният базар "Купи книга, дари надежда" ще бъде проведен днес, между 10:00 и 17:00 ч ., в централното фоайе на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Събитието се организира от Студентския съвет при Алма матер, а събраните средства ще бъдат дарени на училище за деца в неравностойно положение в търновското село..

обновено на 04.04.25 в 10:05
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35