Могат ли промени в законодателството по отношение на сечта и на строителството в горските територии да превърнат 17% от горите на България в просеки и пътища?
В "Нашият ден" чуваме мнението на Тома Белев, горски експерт, представител на инициативата "Зелени закони” и съпредседател на "Зелено движение".
На телефонната линия на предаването се включва и Кирил Ташев, представител на Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните.
Министерството на околната среда и водите все още не е изпратило своя отговор на въпроса дали ще разпореди да се извършват процедури за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда и по оценка за съвместимост с целите на екологичната система от защитени зони на ЕС "Натура 2000".
По думите на Белев предвидените промени целят да приведат в употреба специални големи машини, непригодни за типа гори в България.
"Горското стопанство у нас не работи така. Няма такава традиция в лесовъдството. Това е проблем по отношение на услугите, които ни предоставят горите", категоричен е Белев.
Горският експерт изтъква, че Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН е изпратили становище , в което застъпва тезата, че този тип машини ще застрашат живота, видовете и водите в горите.
Според Белев ограничението за 17 % просеки възлиза на 600 000 хектара горска площ, която няма как да бъде отчетена.
Кирил Ташев се присъединява към разговора, за да съобщи, че според анализ на Изпълнителната агенция по горите нашите горски територии в момента са в едно от най-добрите си състояния, що се отнася до биоразнообразие, площ и запас. Това, по думите на Ташев, е заслуга на провежданите през последните години горски политики, както и на гражданската активност и работата на лесовъдите.
Сериозните предизвикателства, които трябва да бъдат овладени, са горските пожари и съхненето на иглолистните гори, допълва Ташев.
Експертът отрича твърдението, че промените ще доведат до изсичане на 600 000 хектара гори. Площите за просеки и пътища са в размер между 200-250 хектара сочи справка в информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
Голите сечи възлизат на 0,1 % или 5 000 хектара, а общата площ на всички видове сечи се простира върху 160 000 – 190 000 хектара – около 4 % от общата горска територия на страната, заявява Ташев.
През годините горите у нас са стопанисвани и вече има изградена пътна мрежа за преминаване на техника и работа с въжени линии, затова въпросните 17 % просеки няма да бъдат изграждани от нулата, подчертава Ташев.
В отговор Белев заявява: "Ако досега целта на лесовъдството беше да намерим дървото на бъдещето, да се грижим за него, да стане голямо, да стане най-добрия материал, сега вкарваме едни машини, които нямат тази цел. Те имат цел добив на дървесина. Да казваме, че за 100 години не сме добивали едра строителна дървесина не е вярно. И в момента ползваме такава дървесина и без тези машини. Премахваме погледа върху дървото и насочваме поглед върху целулозата."
Ташев отвръща, че от малко над 5 млн. кубика дървесина, добивана в България, близо 4 млн. излиза под формата на дърва за горене. Това, по думите на Ташев, са ниски цели, които лесовъдите не могат да си позволят да поддържат.
В процеса на разработване на промените са проведени много срещи и общественото обсъждане продължава, заявява Ташев.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са заразени с HIV, не знаят за това. Това сочи доклад, оповестен във връзка със Световния ден за борба със СПИН, който отбелязахме на 1 декември. Има спешна нужда от стратегии за подновяване на тестването за HIV в 53-те държави, за които отговаря Европейския офис на Световната..
Генетикът доц. д-р Мария Левкова , специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, е една от носителките на приза "За жените в науката" за 2024 година. В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото..
В дните преди Деветата годишна изложба на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Христина Грозданова – изкуствовед и един от двигателите на организацията, сподели пред "Нашият ден" за смисъла и успехите на сдружението. "Неочаквано за мен и за приятелите, които създадохме тази организация, ДАФНИ вече съществува..
За оралната грижа при децата и при възрастните в Lege Artis говори д-р Борислав Миланов , главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Днес се провежда годишната кръгла маса с цел отчитане на постигнатите резултати и очертаване на стратегия, информира д-р Миланов. Специалистът изразява благодарност към присъстващите представители на МЗ,..
Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg