Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българомразци има, а българолюбци?

Говорим за причастни към съдбата на България чужденци, живели у нас по различно време, дошли от различни страни, представители на различни занятия, но обединени от доброто отношение към нас. Правим го по повод новоиздадената книга с автор Милена Димитрова, носеща такова заглавие – "Десет велики българолюбци". Вътре става дума за известните на всеки българин княз Александър Батенберг, Емили Странгфорд, Джанюариъс Макгахан. Става дума обаче и за не толкова известната днес на младите Мерсия Макдермот, а и за такива имена, непознати за по голямата част от българите като генерал Иван Инзов, журналиста Едуард Кинг, етнографа Мартин Кейниг, допринесъл немалко за това песента на Валя Балканска да лети в космоса. Обекти на авторовия интерес са несъмненият герой от нашите войни, швейцарецът Руи Айер, художникът и военен кореспондент, испанецът Хосе Пелисер, италианският филолог Рикардо Пикио.

Милена Димитрова разказва за някои от тях с оглед личното си познанство, а за фигури като ген. Инзов и Едуард Кинг – във връзка със събития, посветени на паметта им. Спорната, а и отчасти премълчавана през миналите десетилетия фигура и роля на княз Батенберг е осветена в книгата повече от доброжелателно, а Димитрова и проф. Митев намират основания за това. Те наблягат на относително добрата памет на българите днес за този рано отишъл си първи български княз в най-новата ни история. Научаваме още за спорния произход на генерал Инзов, смятан за незаконороден син на руското императорско семейство, но и за големите му заслуги за бесарабските българи и покровителството, което им е оказвал, докато е бил глава на областта в този регион на империята. Милена Димитрова напомня как тленните му останки са носени в оловен ковчег на ръце повече от 230 километра от признателните му бесарабски българи.

И тя, и Пламен Митев смятат, че положителните оценки отвън са носели самочувствие на младата ни нация в началото на самостоятелното ѝ развитие, а фигури като Джанюариъс Макгахан, Едуард Кинг, Мерсия Макдермот са изиграли и несъмнена исторически позитивна роля за по добри нагласи на общественото мнение по света за българите и България.


По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51