"Катя Кабанова" на Леош Яначек се игра през октомври в Кралската опера на Валония в Лиеж в нова постановка на френската режисьорка Орор Фатие. В шестата творба на бележития чешки композитор са отразени две негови големи увлечения. Първото е голямата му страст към руската литература, а второто е несподелената, платоническа любов на Яначек към доста по-младата и омъжена Камила Стослова. "Катя Кабанова" е базирана върху пиесата "Бурята" на Александър Островски, като Яначек свързва образа на главната героиня с чувствата, които той изпитва към Камила.
Действието протича в малък град на брега на Волга в средата на XIX век. В семейството на Кабанови цари железен ред, наложен от строгата и деспотична вдовица Кабаниха, майка на мекушавия Тихон, който е свързан в безрадостен брак с красивата, чувствителна Катерина. Катя е израснала, заобиколена от семейна топлина и обич, но след брака ѝ с Тихон животът ѝ се превръща в мъчение. Младата жена се влюбва в отрасналия в Москва Борис Григориевич и двамата тайно се срещат. Обзета от чувство за вина и под натиска на консервативното, патриархално провинциално общество, Катя слага край на живота си като се хвърля във водите на Волга.
През XIX век пиесата на Островски се е считала за критика към тогавашния провинциален обществен ред – зад завесата на религиозна преданост и семейни традиции се крият двуличен морал и грубост. Както повечето днешни режисьори, така и Орор Фатие търси свой поглед към творбата. Френската режисьорка вижда в искрената, неподправена Катя олицетворение на чистата, запазена природа и интерпретира операта откъм екологична гледна точка. Тя свързва бурната душевна метаморфоза на героинята с нарушаването на екологичното равновесие и унищожаването на природата вследствие на човешката дейност. Интригата е пренесена в близко бъдеще, което скоро би могло да бъде реалност. Брегът на Волга е пресъхнал, нивото на голямата река е критично ниско. Растителност почти няма, само на заден план се вижда самотна бреза.На този ограничен периметър протича семейната драма, в която участват десетина жители на малък руски град. Пестеливи чернобели видео кадри, прожектирани на голям екран в дъното на сцената, показват в едър план душевните преживявания на героите. На моменти виждаме и течението на Волга - великата река е също действащо лице в операта, в трето действие присъствието ѝ е характеризирано с вокализиращ хор. С "Катя Кабанова" театралната режисьорка Орор Фатие направи дебюта си в оперния жанр и като цяло в трактовката ѝ отразява добре характера на творбата. Може би движенията на героите можеха да бъдат по-майсторски изработени. В този аспект тя не бе подкрепена от изпълнителите на двете главни партии на Катя и Борис, чието сценично взаимодействие не ми се стори много естествено.
Солидният изпълнителски екип в спектакъла на 20 октомври включваше предимно певци от Източна Европа. В централната роля на Катя се изяви родената в Армения Ануш Ованесян – с интересен, богат лиричен глас, който ме впечатли най-вече с изразителния си медиум, докато във високия регистър имаше известна острота. Сопраното изгради добре драматичната финална сцена.В началото на годината Антон Росицки бе Принцът от "Русалка" на Дворжак в Лиеж, сега тенорът се представи като Борис Григориевич - любовника на Катя. Мисля, че той бе по-запомнящ се във вокално, отколкото в актьорско отношение. В едноплановата партия на злата и властна Кабаниха грузинското мецосопрано Нино Сургуладзе показа необходимия вокален авторитет и релефен вокал. Само преди месец Магнус Вигилиус бе невероятен Зигфрид в третата част на "Пръстена на нибелунга" на Вагнер в Брюксел. В настоящата продукция героичният тенор изпълни доста по-кратката и скромна роля на слабохарактерния Тихон – и в тази изява на датския тенор всичко бе под пълен контрол.
Лиричният тенор Алексей Долгов също бе убедителен като мечтателния, прогресивен интелектуалец Кудряш, а неговата жизнерадостна любима Варвара бе гласовитата словачка Яна Куручова. Бих искал да отбележа и приноса на руснака Дмитрий Чебликов, който с наситен, тъмен баритон чудесно изобрази консервативния търговец Дикой.Оркестърът на Операта в Лиеж, воден от Михаел Гютлер изгради ярко богатата, оригинална партитура на Яначек с подчертано внимание към театралността на творбата и баланса със солистите. Роденият в Дрезден диригент създава кариерата си в Мариинския театър в Санкт Петербург в редицата творби от италианския и немски репертоар.
За ценителите на творчеството на Леош Яначек би било интересно да научат, че 40 години след паметните студийни регистрации на Чарлз Макерас и Виенската филхармония, преди четири години бележитият Саймън Ратъл и Лондонският симфоничен оркестър започнаха амбициозен проект с концертни изпълнения на най-известните творби на Яначек, които ще бъдат издадени и на компактдиск.
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg