Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Синелибри 2024 връчи своите награди

Снимка: БТА

Дръзката биографична драма "Лимонов" (2023), копродукция на Италия, Франция и Испания на режисьора Кирил Серебренников, спечели награда "Синелибри" за майсторска екранизация в конкурса за пълнометражен игрален филм на десетото издание на фестивала. Филмът е адаптация по едноименния роман на големия френски писател Еманюел Карер, а в написването на сценария участва Павел Павликовски, полско-британски режисьор и сценарист, известен с филми като "Студена война" и "Ида".

Журито на кино-литературния фестивал тази година бе в състав: Мария Бакалова, Кристин Льоненс, Игнасио Серикио, Ан Кюсак. Писателят Даниел Келман, който беше принуден да отложи пътуването си за София за февруари 2025, също даде гласа си. Бакалова, в качеството си на президент на журито, обяви победителя и мотивите за решението: 

"Наградата печели филмът "Лимоновзаради своя мощен и противоречив, но завладяващ персонаж, чиято необикновена "трансконтинентална" съдба осветява най-уязвимите страни на съвременните общества и излага на показ неудобни истини. Адаптация по биографичния роман на Еманюел Карер, този смел филм избира поезията като средство да разкаже шеметна приказка за свободата. Журито оценява изключително органичното и харизматично превъплъщение на Бен Уишоу в ролята на Едуард Лимонов и въздействащата съвременна кинематография." 

Театралният и кинорежисьор Кирил Сребренников, известен с нестандартния си творчески подход и със скандалните обвинения на руските власти срещу него като представител на артистичния елит, прие наградата задочно с искрена благодарност за оказаната чест.

Журито присъди и отличие за специален принос, което отиде при филма "Майстора и Маргарита" на режисьора Михаил Локшин, една творба, която буди полярни чувства по обясними причини. Отличието беше връчено "заради внушителната продукция, дизайн, костюмография и актьорска игра, както и заради оригиналния прочит на емблематичния роман на Булгаков, в подкрепа на творческия дух като съпротива срещу репресиите и тоталитаризма. Филмовата драматургия добавя нови пластове към романа, утвърждавайки идеята за свободната воля на артиста, който остава неподкупен и запазва достойнството си независимо от цензурата и конюнктурните промени".

В категорията за най-добър документален филм журито, представено от Рене Карабаш, проф. Божидар Манов и Найо Тицин, присъди награда "Синелибр" 2024 на филма "Уилям Фокнър: Миналото никога не умира", дело на режисьора Майкъл Модак-Труран. Проф. Манов обяви мотивите: 

"Това не е просто биографичен разказ за един голям писател, а филм, който осветява пътя на изграждането му като забележителна фигура в американската и световна литература. Но не пропуска и личната му гражданска позиция спрямо някои от най-важните и сложни проблеми на американското общество като расовата неравнопоставеност и потъпкването на човешките права." 

От името на режисьора наградата прие  Анита Модак-Труран, продуцент на филма. И в тази категория беше присъдено отличие за специален принос – то отиде при разтърсващия документален филм "Монумент на любовта" на Джейкъб Комфорти. Мотивите на журито са повече от убедителни: 

"Този емоционален разказ за съдбата на българските евреи, филтриран през личната история на семейство Комфорти, се отличава със своята неочаквана поетичност, която избуява като минзухар на фона на драматичните събития от времето на Холокоста. Пленява ни със скритите послания от случайните надписи по улиците, с целувката на българската учителка и нейната еврейска ученичка, със "сгъстяването на облаците" над главата на главната героиня. "Монумент на любовта" е болезнено важен филм за миналото, което може да се повтори. Филм-предупреждение за опасността отново да се окажем от грешната страна на барикадата.

Филмъта може да бъде видян на 2 ноември в Casa Libri,в рамките на събитие, организирано съвместно с "Шалом" в България.

За афиша на тазгодишния "Синелибри" Димитрина Кюркчиева разговаря в “Артефир” с кино и литературния наблюдател Гергана Рачева.


Снимка – БТА

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05