"Околната среда всеки ден и секунда влияе върху нашия геном и ДНК. Добавките се разделят на два вида – тези към хранителните продукти, и онези, които са като самостоятелни хранителни добавки. И двата вида влияят върху човешкия организъм. Като ръководител на лабораторията в БАН, която е лаборатория по епигенетика и дълголетие, ще кажа, че епигенетиката е нещото, което свързва нашите гени с околната среда.
Всеки човек си има гените, които е получил от родителите си, и този геном е статичен през живота на всеки човек. Това, което се променя, е нивото на работа на гените и тук факторите са много – от това къде живеете, как се храните, какви хранителни добавки ползвате, колко спите и всичко останало. Така че допълнителното приемане на хранителни добавки може да ускори или забави метаболизма и промяната в генома", заявява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Милошев. Това, подчертава той, е работата, с която ние се занимаваме – кое, как влияе и дали ускоряването или забавянето в процесите ще бъде положително или отрицателно за клетките и целия организъм.
Съвременните младите хора (генерацията между 20-40 години), според него, гледат много по-сериозно на това с какво се хранят, как натоварват със спорт организма си и търсят информация за всичко това. "Все пак всеки трябва да потърси професионална консултация за личните си потребности.
Затова има специалисти по диететика, които с това се занимават т. е. на всеки един трябва да се направи генетичен профил, след което да се направи епигенетичен профил, а след това на базата на тази информация да се направи и правилната консултация, тези гени на какво ниво на активност са в момента, обобщава проф. Георги Милошев.
Работещите в лабораторията на БАН, допълва той, активно участват в разработката на алгоритмите, които да се използват при тези изследвания и да подпомогнат подобряване състоянието на организма на всеки. Специалистите от БАН в момента изследват различни добавки, извлечени от българската флора и въздействието върху човешкия геном, уточнява проф. Милошев.
"От 337 Е-та, разрешени за използване в Европейския съюз, в България са изследвани много малко, като са се съсредоточили върху изследване на 12 от тях. Шест от изследваните са много активни, а именно тяхната употреба е безопасна, като например натриев бензоат, т.е. не уврежда ДНК. За сметка на това натриевият нитрит, който и днес се използва, изключително много уврежда ДНК, но пък той убива бактериите в организма. За да бъде безопасен, натриевият нитрит трябва да бъде заместен с нещо или да се намали концентрацията му при използването. Това засега не се е случило",разяснява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Милошев.
Работата ни в момента върху изследването на екстракти от български билки и растения и влиянието върху генома на човека ще доведат до производството на нови хранителни добавки, които влияят позитивно върху човешкия геном, категоричен е проф. Георги Милошев.
Проф. Георги Милошев е завършил Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с магистърска степен по Молекулярна биология, специалност Генетика. Още по време на магистратурата си започва работа в Института по молекулярна биология на БАН - София, където работи и до днес. През 1994 г. защитава докторска дисертация на епигенетична и молекулярно-генетична тема. Понастоящем е професор и ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика към ИМБ – БАН.
Проф. Милошев е работил като гост-учен във Великобритания и в САЩ. Понастоящем е хоноруван преподавател по клетъчна и молекулярна биология в Биологическия факултет на Софийски Университет "Св. Климент Охридски", гост-лектор в Медицински университет - София и Медицински университет - Пловдив. Автор е на над 50 научни публикации в реферирани научни списания в чужбина и у нас.
Цялото интервю на Ани Костова с проф. Георги Милошев в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..
"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
