Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Даниел Креков: Доста хора в момент подценяват своята кибербезопасност

Ако ви накарат да направите нещо бързо и под паника, вероятно става дума за киберизмама

Снимка: Pixabay

Кои са най-честите форми и начини за измама в онлайн пространството, какво представлява социалният инженеринг и как да откриваме подправените банкови сайтове, за да опазим финансите си – разговор в "Нашият ден" с Даниел Креков, председател на Комитета по киберсигурност към Асоциацията на банките в България.

"Доста хора в момент подценяват своята кибербезопасност. Голяма част от тях биха могли да пострадат от това, че някой е влязъл  в техния профил в социална мрежа и от тяхно име презентира информация, която изтъква някакви качества например на дадена терористична група.", предупреждава в началото на разговора Креков и призовава слушателите да защитават добре своите социални профили.  

Киберизмама може да се случи в сферата на електронното банкиране, на социалната медия или чрез измамен линк, който може да зарази цялото дигитално устройство, пояснява гостът. Различните атаки целят различни ползи за атакуващото лице. Достъп до данните на компютъра, криптиране (заключване) на данни с цел изнудване, достигане до банкова сметка. Креков подчертава, че това са най-често срещаните кибератаки у нас поради невнимание и неинформираност в обществото.

Често срещан метод, прилаган от атакуващите лица, е социалният инженеринг. В тази измамна схема атакуваната жертва е принудена да извърши дадено действие с чувството, че постъпва правилно и сигурно. Ако ви накарат да направите нещо бързо и под паника – например споделяне на лични данни, акаунти и пароли – вероятно става дума за киберизмама, изтъква Креков.

От особена важност е при съмнителни линкове да се проверява домейнът, тъй като измами с подправени сайтове са особено разпространени, по думите на експерта.

Киберизмамите могат да стигат до крайности, подвеждайки даден човек да преведе пари към съмнителна сметка или към терористична организация, което веднага се превръща в повод за разследване на невинното лице, по думите на Креков.

Банките са добре защитени, защото инвестират сериозно в системите си за сигурност. Ето защо човешкият фактор е най-уязвимата част от банковата система и предпазни мерки като двуфакторната идентификация са задължителни за всеки потребител. От януари 2025 в България ще бъде приложена строгата европейска регулация DORA, която ще повиши още повечефинансовата киберисгурност.

Креков предупреждава, че, ако от дадена банка потърсят потребител по телефона и изискат от него да сподели своите парола и юзърнейм, най-вероятно става въпрос за телефонна измама.

В края на разговора Креков апелира да бъдем бдителни, когато оперираме с личните си данни в интернет, използваме онлайн банкиране или пазаруваме онлайн. 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20