Стогодишнината от основаването на ФИДЕ – световната шахматна федерация, е повод да си припомним как тази игра на война често е служила и като многоходова комбинация в политическата игра с националистически, идеологически и доктринални измерения. Сблъсъците между Фишер, Петросян и Спаски, интригите около двубоя между Карпов и Корчной, Карпов и Каспаров, но и нашите успехи и неуспехи в шаха далеч не носят само спортни измерения. Говорим за това със Стефан Сергиев, автор на десетки книги за историята на шаха, бивш зам.-председател на Българската федерация по шах, с гросмайстора за жени Маргарита Войска, с Радислав Атанасов, главен асистент в НСА и международен съдия по шахмат, със шахматния съдия и преподавател в НСА Симеон Стоичков.
Стефан Сергиев припомня значими фигури от началото на миналия век – като поета Теодор Траянов, направили немалко за популяризирането на шахматната игра в България, и се спира на знаменателните мачове на Карпов, Фишер, Корчной, Каспаров, като не пропуска да отбележи успехите на нашите Веселин Топалов и днешните ни водещи шахматисти. "Големите шахматисти са егоисти", твърди той, но смята това за неизбежно, и обръща внимание на политическите доктрини в развитието на организирания шахмат.
Радислав Атанасов и Симеон Стоичков интерпретират темата от съвременни позиции, но и двамата са съгласни, че освен политически фактори, в големите шахматни сблъсъци участват какви ли не фигури, вкл. екстрасенси, магове и др.
Маргарита Войска разказва за успехите на българските отбори отпреди няколко десетилетия, и ни припомни анекдотичен действителен случай от миналото, когато на въпроса в сръбски хотел "Дошла ли je Войска из Бугарска?" уплашеният хотелиер по време на военните конфликти в западната ни съседка запитал: Ама и Бугарска ли войска ни напада вече?
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Черна комедия ни впуска в танц със смъртта, воден от погребален агент в българско градче, където старите вражди никога не умират, а се предават в..
Изложба в памет на художника Здравко Батембергски, организирана от неговата внучка Ирена Милянкова, ще се открие тази вечер от 18:30 ч. на бул. "Черни..
Темата на редактора тази сутрин е "Стенопис в дивото" или THE RURAL MURALS PROJECT – независим проект на художника Кром Багелски, който той осъществява в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
