Националната художествена академия представя юбилейната изложба на специалност "Рекламен дизайн" – "50 години по-късно" в галерия "Академия".
Експозицията включва проекти за рекламни пана и пластики, рекламни витрини, рекламно-експозиционни щандове, проекти за търговско-промишлени изложения, за търговско-рекламни пространства, изложбени експозиции с културен характер, музейни експозиции, временни музейни изложби, експозиции за национални участия на световни изложения – EXPO, както и съпътстващите ги лога, шрифтове, експозиционна графика, рекламни постери, билбордове, сувенири, дипляни, каталози, проспекти, кореспондентни материали, транспаранти, мултимедийни презентации, уеб реклама и др.
Рекламният дизайн е вид творчество за визуална информация, комуникация и реклама. Основна негова характеристика е, че изгражда условна реалност чрез краткотрайни във времето и мобилни в пространството визуални образи, носители на определени социални, културни, търговски и рекламни послания. Обект на рекламния дизайн са визуалните образи на изложения, изложби, павилиони, щандове, витрини, музеи, галерии и пр., мобилни конструктивно-визуални решения на интериори и екстериори с временен характер, както и всички комуникационни елементи на фирмения стил. Той формира специфични изразни средства преди всичко от сферата на пластичните визуални изкуства, но често, за по-ефективно въздействие, в информационно-комуникационните процеси се включват и изразни средства от други изкуства – театър, кино, музика и т.н., а аудио-визията като правило се използва като съпътстващ елемент.
Специалността "Рекламен дизайн" има дълга история. Организацията на Държавното рисувално училище, понастоящем Националната художествена академия следва опита на водещите в Европа художествено-индустриални училища. Студентите, завършили общия курс, могат да продължат своето образование в специализирани школи/ателиета. В историята на художественото оформление важно място заема Ателието по декоративно изкуство, открито през 1898 година, където освен общите предмети специално се изучава рисуване и живопис на декоративни елементи и декоративни композиции. През този формиращ период се разработват първите учебни програми по декоративно изкуство. В началото на новия век завършват първите випуски художници-декоратори и се полага началото на професионалното художествено оформление в България.
В края на 60-е и началото на 70-е години назрява необходимостта от специално подготвени специалисти за тази широкообхватна дейност.
В исторически аспект рекламният дизайн у нас води началото си от панаирите и тържищата, където протичала търговската дейност. През втората половина на ХIХ в. се организират първите български изложби в Москва (1868 г.) и в Цариград (1872 г.). Тези най-ранни прояви на българската художествена практика, която днес наричаме рекламен дизайн, са импровизирани, спонтанни, любителски и имат за цел да привлекат вниманието на чуждестранната общественост към борбата на България за независимост. В съвремието ни дейността му е пряко свързана с всички сфери на обществени взаимоотношения – търговско-икономически, социални, спортни, културни и политически. Рекламният дизайн използва и развива основните художествени идеи на различни епохи, което се отразява в определенията, чрез които е наричан. В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. той е схващан като част от декоративното изкуство и се нарича "декоративно оформление", а специалистът – "художник-декоратор". Към средата на ХХ в. се налага терминът "пространствено оформление", малко по-късно "художествено-пространствено оформление", респективно "художник-оформител". Всички те по един или друг начин изразяват и обобщават обичайните занаятчийски и манифактурни практики, които осигуряват възпроизводството на художествените проекти. Последните десетилетия на ХХ в. поставят рекламния дизайн в нови технологични и информационни условия, които, заедно със съществените промени във видоизменената пространствена среда, налагат дизайнерското начало и нови подходи при решаване на краткотрайните и мобилни произведения.
Специалност "Рекламен дизайн" осъществява обучение и в трите основни образователни степени – "Бакалавър", "Магистър", "Доктор".
В "Разговорът" ни гостува Людмила Калоянова, вицепрезидент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Тя е автор, който от години не живее в България, но въпреки това поддържа силна духовна връзка с родината си. Последната ѝ книга, "Американски триптих", е посветена на темата за емиграцията и разглежда живота на няколко поколения..
Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си, гласи позната поговорка. Навярно Марк Камолети е напълно наясно с нея, защото пиесата му "Не се обличай за вечеря" сякаш следва този принцип. В нея персонажите като че ли за да объркат всичко и да въвлекат публиката в разказаната ситуация, правят точно каквото са си намислили. В..
"Изглеждам и съм" е инсталация пърформанс , посветена на концептуалната мода , която ще бъде представена единствено на 18 октомври в галерия "Структура" . Неин автор е доц. д-р Мариела Гемишева , моден дизайнер, артист и преподавател. Пърформансът ѝ представлява скулптурна композиция от живи модели, облечени в последната модна колекция на..
В рубриката "Темите на деня" на предаването "Нашият ден" се разгледа тазгодишното издание на ученическия литературен конкурс "Бодлите на таралежите", който отличава най-добрите млади пера в България. Специален гост в ефира беше социологът Кънчо Стойчев, който е и председател на фондация "Братя Мормареви". Той разказа за 18-то поредно издание на..
Фабриките на Оскар Шиндлер в Полша, Варшава, са мястото, където филмите придобиват реално изображение и също едно по-тризмерно и реално осъзнаване за реалните събития. Едно от културни места, които посетихме, заедно с младите победители от ежегодния литературен конкурс на Центъра за еврейско- българско сътрудничество "Алеф", оставили у..
В рубриката "Културен отпечатък" на предаването Terra Култура ви представяме един от емблематичните музеи на България – Музеят на родопския карст в..
Разкритията за източването на огромни суми пари от два държавни театъра осветли много от системните проблеми във финансирането на държавните театри въобще...
Познат шаблонен израз, който припознахме в навечерието на Софийския маратон, но през погледа на ортопеда и травматолога. Гостът проф. Румен Кастелов е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg