От последните 10-15 години насам, живеем във време, в което повечето хора по света страдат не от недостиг на храна, а от прекаляване с нея. Свикнахме на изобилие и разнообразие в хранителните продукти, каквото предишните поколения не са познавали. Но възниква въпросът: идва ли краят на тази ера на изобилие?
Нарастващият брой новинарски емисии, свързани с природни бедствия, урагани и екстремни явления, ни показва колко сериозно тези явления влияят върху земеделския сектор. А земеделието е един от секторите, които ще бъдат най-засегнати от климатичните промени.
В разговор за предаването "Време за наука", инженерът по храните Ивайла Сопотенска сподели своите виждания по темата:
"Проблемите с промяната на климата са едно от основните предизвикателства в производството на храни. Търсят се решения, и на хоризонта има налични варианти, с които човечеството ще може да се справи с тези изменения."
Един от най-големите проблеми, който човечеството трябва да реши, е недостигът на достатъчно протеини за изхранване на населението. Според Сопотенска, в Европа проблем с изхранването няма, но той е осезаем в Африка и някои части на Азия.
"Намаляването на обработваемите площи заради човешката дейност също е проблем", продължава Сопотенска. "Търсят се алтернативи. Една от тях е добивът на протеини от растителен произход, чрез култури като соя, нахут, леща и фасул, които добре познаваме и често консумираме в нашата култура. Те са богат източник на протеини и биха могли да заместят животинския протеин."
Въпреки това, според инженер Сопотенска, растителните протеини не съдържат пълния набор от незаменими аминокиселини, необходими за правилното функциониране на човешкия организъм. Затова се търсят нови, алтернативни варианти.
"Големият хит преди няколко години бяха брашната от насекоми или лабораторно отгледаното месо", добавя тя.
Освен това, Сопотенска коментира и въпроса за генетично модифицираните организми (ГМО). Тя посочва, че към момента няма доказателства, че ГМО технологиите вредят на здравето на хората, но въпреки това се провеждат дългосрочни изследвания за потенциалните им ефекти.
"В Европа ГМО продуктите не са разрешени именно заради предпазливостта относно техните дългосрочни ефекти", обяснява тя.
Климатичните промени, заедно с технологичните нововъведения и нарастващата нужда от адаптация в производството на храни, ясно показват, че бъдещето на изхранването ще изисква както научни пробиви, така и глобални решения.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
