Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Жителите на Своге и Божурище се обединяват срещу добива на злато

Снимка: Фейсбук

Жителите на Своге и Божурище се обединяват срещу добива на злато. В "Нашият ден" чуваме гласовете на граждани и представители на местната власт, както и откъси от филма "Призраци от мините – завръщащата се заплаха от рудодобив в община Своге". Събеседници в разговора са Екатерина Петрова, адвокат и управител на клона на сдружение "Ти решаваш" за Своге и Кристиан Петков от същото сдружение.

Гостуват още Любослав Сълев, дизайнер на софтуерни решения за бизнеса и крайните потребители, администратор на фейсбук групата "Не на златодобива до София", учредител и член на гражданско сдружение "Заедно за чиста природа" (в процес на регистрация), ангажиран с разяснителни кампании относно опасностите за здравето и природата при добив на полезни изкопаеми и  Веселин Денев, мениджър в ИТ сектора, администратор на фейсбук групата "Не на златодобива до София", учредител и председател на гражданско сдружение "Заедно за чиста природа", ангажиран с разяснителни кампании относно опасностите при добив на полезни изкопаеми.

Местната власт в лицето на зам.-кметa на Своге Илия Богданов добавя своя глас към този на гражданските активисти.

Веселин Денев, който гостува в предаването още през пролетта, споделя какво се случва по въпроса с проекта за златодобив към момента. По думите на Денев на територията на общината е проведен успешен местен референдум, като всички местни са се обявили против добива на злато от страна на чужди инвеститори в района. Стартирала е гражданска подписка в гр. Банкя, район на Столична община. Очаква се отговор от Министерството  на енергетиката дали разрешителното за осъществяване на проекта ще бъде удължено, заявява Денев.

Любослав Сълев подчертава, че гражданските сдружения работят заедно с общинската администрация и с кмета на Божурище Георги Димов. За да бъде спрян проектът, са необходими общи усилия и активен диалог с местната власт, казва Сълев.

По думите на Екатерина Петрова и Кристиан Петков хората са потресени, че добивът в района може да бъде подновен, което би извикало призраци от миналото.

Проектът предвижда канадска фирма чрез българското дружество да проучи територия от над 165 кв. км, обхващаща Софийска област и части от Врачанска област. Ще бъдат маркирани 57 алтернативни сондажни локации, в 8 от които ще се сондира на 600 м дълбочина. За сравнение питейно-битовите сондажи в карстовия район са на около 30 м дълбочина. Един от потенциалните проблеми е, че наличните метали биха замърсили питейната вода в района, пояснява Петрова. Друг проблем е, че някои от тези точки попадат в защитена природна зона.

Становище на Басейнова дирекция "Дунавски район" гласи, че съществуват 52 броя каптажи на ВиК София Област, за чието местонахождение Дирекцията няма информация. В такъв случай възниква въпросът как ще се спазят буферните зони и ще гарантира, че няма да има сондажи върху питейната вода на хората.

Петков съобщава, че на 16 септември е започнала официална подписка в 13 населени места, която накрая ще бъде внесена в общински съвет и изпратена до всички министерства.

Зам.-кметът на Своге Илия Богданов заявява: "Категорично сме заедно с гражданите и с всички законови способи ще се борим да прекратим допускане на сондажи на наша територия. Категоричната ни позиция е да не допуснем каквото и да е сондиране, което да наруши живота на хората. Предстои Общинският съвет да даде официално становище за недопускане на сондажи."

Повече информация по темата може да бъде намерена във фейсбук групата "Не на златодобива до София", в страницата на сдружение "Ти решаваш" и в страницата на сдружение "Заедно за чиста природа".

Филмът "Призраци от мините – завръщащата се заплаха от рудодобив в община Своге" е достъпен в YouTube.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Импулсът в мен: Лов на съчувствие

Има какво ли не в живота на настоящите тийнейджъри и очевидно явлението sadfishing е едно от тях. Но какво е това и защо трябва да ни интересува? Социалните медии са неразделна част от живота на тийнейджърите. Но там разграничаването на истинското от фалшивото е много трудно…Все по-трудно. Сред тенденциите, които предизвикват..

публикувано на 18.11.24 в 18:04
Ивайло Динев

Ивайло Динев: Твърде цинично гледаме на развитието на България след 1989 година

За фарса и победата на гражданското общество – коментар в "Terra Култура" на политолога Ивайло Динев . Повод за разговора е равносметката, че четири поколения на Прехода със своето крайно недоволство излизаха на улиците, за да предизвикат политическа и обществена промяна. Годините на големите граждански протести са 1990-та, 1997-ма, 2013-та..

публикувано на 18.11.24 в 16:25

Кой ще ни даде пари?!

Няма как да не сте чули по радиото, че в Конституционния съд са подадени две жалби от политически сили във връзка с нарушения на изборите (българските, да не стане някоя международна грешка!), които тъкмо отминаха, дето има една дума, още са топли.  В неделя от 19 часа в "Голямата къща на смешните хора" бистрихме тази ситуация. Понеже сме хора..

публикувано на 18.11.24 в 16:10

Архивите са живи: След Берлинската стена – 35 години по-късно

Берлин може да се окаже онова огледало на Европа, към което е добре да поглеждаме и днес. Нека опитаме да си представим какво ще отразява това огледало след години.   Архивите оживяват в "Terra Култура". След Берлинската стена, 35 години по-късно, слушаме откъси от три речи на важни личности – Джон Кенеди през 1963 г., Вили Бранд през 1989 г...

публикувано на 18.11.24 в 16:04

На гости в село Ковачица

Село Ковачица се намира в община Лом и в него живеят около хиляда човека. На 4 километра от селото е брега на река Дунав. Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района на селото се заселили бежанци от Чипровци. Те се спуснали с лодки и салове по река Тимок, а след това по течението на Дунава и се установили на брега..

публикувано на 18.11.24 в 15:20