Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Златна роза 2024

Историята на "Човекът, който не можеше повече да мълчи"

Филмът, носител на "Златна палма" за късометражно кино в Кан тази година, с първа прожекция у нас на Фестивала на българския игрален филм във Варна

Снимка: zlatnaroza.bg

Трябва ли да продължаваме да мълчим за нещата, които се случват, пита филмът, който откри 42-рия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Късометражната история на режисьора Небойша Слиепчевич "Човекът, който не можеше повече да мълчи" е носител на "Златна палма" от филмовия фестивал в Кан тази година и говори за страха като водеща сила.

Сниман в действителен влак на гарата в Загреб, той отвежда зрителите в 1993 година, когато пътническият влак от Белград за Бар е спрян в Стрипчи, Босна и Херцеговина, от паравоенни сили в рамките на операция за етническо прочистване. Докато те извеждат от влака невинни цивилни, само един човек от 500-те пътници се осмелява да им се противопостави.

Това е истинската история на човека, който не можеше повече да мълчи Томо Бузов – пенсиониран капитан от сръбската армия, който пътува по време на отпуска, за да види сина си.


По майсторски начин Небойша Слиепчевич разказва историята в 14 минути, които според кинокитиката показват връзката между филмовото и реалното време. Тя определя филма като инструктивен за хората, които правят късометражно кино.

Разказът въздейства ударно на зрителя не само заради самата история, но и поради факта, че е представен през гледната точка на мълчаливеца, тъй като основния персонаж не е същинският герой – човекът, който не можеше повече да мълчи, а един от наблюдателите. Режисьорът решава да развие историята от този поглед, за да може зрителят да се идентифицира по-лесно, но и да постави моралната дилема пред него, без да осъжда избора му, какво би направил самият той, ако изпадне в подобна ситуация.

Филмът е копродукция между Хърватия, България, Франция и Словения. Продуцент от българска страна е Катя Тричкова. В "Артефир" тя изрази радостта си от първата прожекция на филма пред българска публика, тази на "Златна роза", и важността от това той да бъде гледан отколкото се може повече хора. Очаква се "Човекът, който не можеше повече да мълчи" да бъде част и от програмата на Киномания 2024.

За какво не трябва да мълчи киното и каква е значимостта на това да имаме самосъзнанието за единно общество, от което да бъдем част – Катя Тричкова разказа в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Случаят Йов" на Рене Жирар

Рене Жирар (1923–2015) е френски мислител, роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава френска литература в университетите в Индиана и "Джонс Хопкинс" в Балтимор, а след това и в Станфордския университет, където ръководи департамента по френски език, литература и цивилизация.  Автор е на книгите:..

публикувано на 24.02.25 в 16:05
Боряна Маноилова и Атанас Петков

"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка с премиера на сцената на Yalta Art Room

"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room.  Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на независимата сцена. Сценичният вариант и режисурата са на младата и талантлива Патрисия Господинова, а публиката ще види актьорите Боряна Маноилова в ролята на Йерма, както и Ахмет Исмаил – като Хуан, и..

публикувано на 24.02.25 в 13:50

"Пеперуди на Еверест": Музикалното вдъхновение зад творческата трансформация на Рос Росин

Новият документален филм "Пеперуди на Еверест" на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча представя последното артистично пътешествие на международно признатия хиперреалистичен художник Рос Росин. Филмът е посветен на творческата еволюция на Рос през годините, а музикалният му съпровод носи личния почерк на българския артист Андрей Янев, който вече..

обновено на 24.02.25 в 13:26
Илия Бешков  „Бай Ганьо чете „Бай Ганьо“, 1947 г.

Бай Ганьо и Константин Иречек: Диалог от миналото

В рубриката "Архивите са живи" отправяме поглед към развитието на българския политически живот през вековете, представен чрез едно уникално свидетелство. През февруари 1899 г. чешкият историк и белеатрист – Константин Иречек – публикува статия, в която отразява особености на българската политическа сцена. Ето един цитат от нея: "Българин с българин..

обновено на 24.02.25 в 12:06
От спектакъла

Независимият театър с Василена Винченцо - Коломоец

Василена Винценцо - Коломоец не е обикновена актриса. Тя е млад и изключително талантлив човек с дълго портфолио, който се е заел и да бъде собственик на пространството за независим театър Yalta Art Room. Част от личностите, които имат принос към обществото чрез изкуство. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г. в класа на проф...

публикувано на 24.02.25 в 12:00