С ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" отбеляза 80-годишнината на Цветана Манева. Програмата му включи и специална прожекция на филма "Последната дума". Той проследява последните дни от живота на шест осъдени на смърт затворнички, една от които е героинята на Манева.
Считан за неудобен, филмът на Бинка Желязкова преминава през немалко перипетии, но въпреки това печели Първа награда и награда за операторско майсторство на "Златна роза" през 1973 година. Цветана Манева го гледа за първи път оттогава именно на тазгодишното издание на фестивала и не скри вълнението си.
"Толкова ми е вълнуващо, че на гърлото ми застава бучка. Аз съм толкова възхитена, толкова респектирана от личността на Бинка Желязкова. Толкова съм поела от нейното поведение и съм го направила част от своето поведение. Някак си работата с нея ме възпита. Освен това тя е режисьор, който така те води – че може да извади от теб нещо, които не си подозирал, че носиш. Тя ми помогна да изградя самочувствието си, творческото си самочувствие."
Смел филм е "Последната дума", филм, който говори за съпротивата, непознаваща граници, за моралния смисъл на красотата, за силната вяра в себе си и идеята, зад която застава човек.
"Ако смисълът на живота ти е ценност, най-голяма е свободата. Затова и съпротивата е задължителна", обяснява Цветана Манева. "Съпротивата няма право на последната дума, съпротивата трябва да е вечна."
За актрисата Бинка Желязкова е повече от подготвен режисьор и "Последната дума" е добър пример за това:
"Това е кино, което трябва да се види от всеки. Начинът, по който е направен – той беше някаква нова крачка. Възхищението, с което ни посрещнаха в Кан след филма. Ние, стоейки на първия ред на балкона, си мислехме: "Сега ще започнат да свиркат, да питат какви са тези затворнички". Когато дойде финалът на филма, дойде и възторгът на публиката – те хвърляха носни кърпички, ветрила, цигари към балкона. Такъв възторг. А тука си стана така – системата, която просто ни гледа, ни вижда като врагове. Опитаха се да го цензурират, имаше призиви към нея (бел. ред. Бинка) да го промени, премонтажира. И тя отказа, естествено. Да родиш нещо, ако приемем, че това е нейното дете, което е родила, и те ѝ казват: "Сега ще е с един крак или без една ръка". Не става!"
През 1974 година, отново на‚ "Златна роза", Цветана Манева получава наградата за най-добра женска роля в кинодебюта на Иван Андонов като режисьор "Трудна любов". Филмът говори за обикновената любов, която се превръща в необикновена. А актрисата припомня:
"Трябва всеки да е щастлив, ако неговата любов се окаже такава, защото иначе не е любов. Щастлив е този, който обича."
Според Цветана Манева страданията в живота ни са последствия ат нашите действия, а човек трябва да има мяра за нещата. Трябва и да вярва в себе си, да се приема и да се усмихва на отражението си в огледалото.
Днес тя все повече цени тишината, мълчанието, паузите– на сцената и извън нея. Що се отнася то това как се постига магията в актьорската игра, тя няма формула, но знае, че се случва, когато си истински и отдаден, когато имаш представа за предисторията и си потънал в нея.
"Сложно е, но за мен това е забавна и много увлекателна игра – казва Цветана Манева. – Една роля, дават ти текста, пиесата – това са страници написан текст и от това трябва да излезе жив човек, и този жив човек трябва да си ти. Хората не можеш да ги излъжеш, те не се лъжат. Публиката не се опиянява от дългите коси, тоалета, грима – това трае три секунди. А след това? Ами действай! Това как изглеждаш много бързо се възприема от хората, никой не се занимава с тоалета ти вече, с жестовете. Трябва да го живееш. И посвещаваш, посвещаваш живота си. Много изхабяваща е тази професия, много трудна и изхабяваща емоционално. Това е, но е хубава, красива."
Цялото интервю с Цветана Манева чуйте в звуковия файл. Разговорът с актрисата започва от сюжета на филма на Бинка Желязкова и въпроса кога съпротивата има последната дума.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg