През тази седмица се навършиха 80 години от навлизането на Съветските войски в София, събитие, което оставя дълбока следа в българската история. През първите дни на септември 1944 г., в разгара на Втората световна война, Съветският съюз обявява война на България. На 8 септември, само ден преди преврата на 9 септември, съветските войски влизат в страната. Въпреки че войната преминава без жертви и завършва официално в края на октомври, съветските военни остават в България в продължение на няколко години.
За много историци и анализатори това събитие се разглежда като една от най-големите трагедии в новата българска история. В продължение на десетилетия обществото е изправено пред различни, често изкривени интерпретации на събитията от този период, особено по време на комунистическия режим. Истината за това, което се случва след навлизането на съветските войски, остава спорна и оспорвана, като много от нас все още не разполагат с пълна картина на събитията.
Д-р Светослав Живков, преподавател по следосвобожденска история в Софийския университет, изразява своята оценка за случилото се така:
"Влизането на съветските войски в София е част от един по-мащабен процес, който, според мен, е изключително трагичен за България. Това не е просто поредното окупиране на страната от чужди войски, както се случва през 1918 г. Съветското навлизане е началото на установяването на комунистически тоталитарен режим, който прекъсва естествения ход на развитието на българското общество. Тази окупация е сравнима с последиците от османските завоевания за България – една травма, която оставя дълбоки белези върху нашето общество."
За да илюстрираме атмосферата от онези дни, предоставяме на нашите читатели откъс от запис от Златния фонд на БНР от 1979 г. В него Васил Михайлов, член на Централния комитет на Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, си спомня събитията около 16 септември 1944 г. Записът демонстрира как през годините на социализма по радиото се е говорело за политически събития – често с клиширани фрази и официален тон, лишен от автентичността, която човек би очаквал в разкази за такива драматични исторически моменти.
Слушайте!
В рубриката ни "Разговорът" днес ни гостува една от най-пъстрите личности на българската сцена – Милица Гладнишка . Гласът ѝ е като магия, която може да носи едновременно сила и нежност, да води слушателя от дълбоките пластове на емоцията до експлозивни мигове на радост и свобода. В нейната музика и актьорска игра се преплитат..
На 4 април всяка година България отбелязва Деня на психолога – професия, която въпреки своето значение за психичното здраве и емоционалното благополучие на хората, често остава в сянката на ежедневието. Историята на този празник е любопитна и започва още през 1992 г., когато група студенти по психология, събрани на купон, решават да изберат 4..
Какви са предизвикателствата пред киберсигурността? Има ли нови рискове и заплахи за държавите по света в киберсредата? Проф. д-р Илин Савов има над 25 години професионален опит в системата за сигурност на Република България. Преподавател е в няколко български университета и академии, експерт по киберсигурност. Консултант е на предаването "Законът и..
Николай Генов, родом от Чирпан, но гражданин на света, както сам се определя, е програмист, предприемач и е председател на УС на първия хранителен кооператив в София, както и организатор на фермерския пазар на Римска стена в София. Идеята за чиста храна съвсем естествено го води и до биологичните форми на земеделие и познанието за онези..
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
"Младежки Литературен вестник" е нова и обещаваща инициатива, която събира млади хора, за да творят и да изразяват своите възприятия за съвременната..
На трети април независимата платформата ПУК и Гьоте институт организират поп-ъп изложба с книгите, номинирани за Dummy Award – една от най-важните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg