Било е време, когато рибарските мрежи са символизирали упорството, трудолюбието и вярата на хората по поречието на р. Дунав. Как се съхранява богатата материална и духовна култура, общественото устройство и бита на българите от крайдунавските рибарски селища?
На 50-годишнината от откриването на единствения по рода си на Балканите и по поречието на Дунав етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене", град Тутракан разговаряме в "Нашият ден" с музейния уредник Величко Атанасов.
По думите на Атанасов етнографският музей "Дунавски риболов и лодкостроене" е емблемата на Тутракан. В града има нов музей "Тутраканска епопея", посветен на българската бойна слава, но той по-трудно бива припознат от туристите, подчертава гостът.
Музеят "Дунавски риболов и лодкостроене" е бутиков и впечатлява със своята история и с разказите, които съхранява, заявява Атанасов. Въпреки че се води етнографски, музеят изпълнява и природонаучна функция, като отговаря на някои интересни въпроси за естествената среда в района. Например посетителите научават, че рибата в реката е намаляла поради изчезването на блатата, обяснява Атанасов.
Музейният уредник загатва някои от интересните разкази и обекти, с които туристите могат да се запознаят в етнографския музей.
По думите на Атанасов положението на съвременните рибари в района е тежко, тъй като държавата въвежда непосилни изисквания. Очаква се всеки рибар да се регистрира като едноличен търговец и да плаща високи данъци и такси. Атанасов пояснява, че за повечето рибари това е допълнителен поминък, който упражняват след работно време, а новите изисквания биха обезсмислили това усилие.
Музеят ще отпразнува своята 50-годишнина с поредица от събития. На 12 септември в Дунавския парк ще бъде открита изложба, посветена на музейната история, съобщава Атанасов.
Предстои и научната конференция "Културни наследства и общности" с научен ръководител проф. Николай Ненов, директор на Историческия музей в Русе.
Целия разговор чуйте в звуквоия файл:
Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана в Швейцария, която подпомага съвременните занаятчии по цял свят и насърчава едно по-хуманно, приобщаващо и устойчиво бъдеще. Вече трата година в престижния форум без аналог в света участват..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. В рамките на проекта бяха проведени..
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект,..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
