Как се прави маджун или петмез от захарно сорго? Фондация "Ботаника Лайф" съхранява традицията за производство – разказва в "Нашият ден" учредителят Апостол Апостолов.
Маджунът изчезва в нашето съвремие, тъй като малко българи отглеждат захарно сорго и познават технологията за обработката му. В миналото в много села е имало маджунарни, където хората са носили продукцията си, за да произведат сладкия продукт, подобен на мед, разказва Апостолов.
Растението захарно сорго е с африкански произход и навлиза в Южна Европа през XIX век. В България то е познато като захарна метла. Принадлежи към зърнените култури, прилича на царевица и е сухоустойчиво поради мощната си коренна система, обяснява Апостолов.
Крайният продукт – маджун или петмез – се получава след изстискване и сгъстяване на сока от стеблото на захарното сорго. Резултатът е сладка и гъста течност, богата на витамин В, магнезий и антиоксиданти.
Семената на захарното сорго са безглутенови и могат да бъдат смелени в брашно. Те са подходящ заместител на някои зърнени култури, а от тях могат да се правят и пуканки, разказва Апостолов.
Учредителят на "Ботаника Лайф" споделя, че от няколко години фондацията провежда безплатни работилници за производство на маджун с образователна цел. Инициативата стартира като експеримент, но днес нейните организатори са се превърнали в експерти.
Все повече хората търсят здравословни продукти и маджунът може да стане по-масов на пазара стига да има хора, които да се ангажират с производствения процес, по думите на Апостолов.
В края на разговора гостът отправя покана: "С най-голямо желание искам да поканя слушателите на програма "Христо Ботев" в село Надарево, което се намира между Шумен и Търговище. Този път датите на работилницата са между 19 и 22 септември. Можете да се обадите на телефоните на фондация "Ботаникал Лайф" или просто да проверите на уебсайта. Много ще се радвам да имаме по-широка аудитория тази година."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..
Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..
За първи път на 14 февруари в дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите. "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
