Модерна Британия ни идва на крака: "Едитърс" в НДК

България най-после има потвърдена дата за отложения миналата година концерт на "Едитърс" – една от най-добрите съвременни европейски групи на живо. Куул Британия ни идва на крака за шоу в зала 3 на НДК на 29 август. Събитието е част от серията Sofia Solid, която тази година предложи силни изяви на Кори Тейлър, "Мегадет", Брус Дикинсън и "Дъ Смайл". Е, време е за брит саунд – сиреч стилен рок от Албиона с изискани китари и най-често хапливи текстове, но... Version 2.0.

"Нео-ню уейв", "стадионно инди" и "електро индъстриъл"... Това са само някои от определенията, с които музикалната критика на Острова облече кипежа-метеж, настъпил на английската сцена през новото хилядолетие. Групи като "Дъ Либъртийнс", "Бейбишамбълс", "Франц Фердинанд", "Арктик Мънкис" и "Блок Парти" свестиха музиката от трупясването ѝ след "Оейзис", "Блър" и "Пълп", като заговориха къдраво и тренди. По дяволите, тези намахани млади формации накараха дори каките от "Гърлс Алауд" да сричат парчетата им, и най-важното – водеха яростна битка на инди рок банди, които разпродават гиговете си, щурмуват класациите и всъщност създават новия златен век на британската музика. Категорична част от нея са и "Едитърс".

В Обединеното кралство сложните парчета са официално забранени. Е, добре де, поне вече не са модни. Слагай котки в кафето и мишки в чая – за царица Алиса – трийсет пъти ура! Типичният за представителите на Острова съвременен дух е дъждовен, мелодичен, красив и... обран. "Ние сме рок звезди! Тази вечер!" А за утре не ни пука... Точно тук. И точно сега. "Едитърс" изстрелват първия куршум в най-подходящия момент – средата на първата декада на новия век, когато "Франц Фердинанд" празнуваха реализацията на плана си да наложат музика, върху която момичетата да танцуват; вманиачените "Рейзърлайт" заявиха присъствието си с думите "Ако Дилън пържи чипса, аз пия шампанското!", "Дъ Фючърхедс" пуснаха дебюта си – "изгубена класика от британската арт пънк сцена на 1979-а", а ефирът беше разцепен от I Predict A Riot, втори сингъл на неизвестна банда от Лийдс, наречена "Кайзер Чийфс" по името на южноафрикански футболен отбор, чийто титуляр Лукас Радебе e прехвърлен в "Лийдс Юнайтед". Но това, на "Едитърс", беше само предупредителен гърмеж във въздуха, попаденията в десятката тепърва предстояха.

 Изчистен до косъмче по ревера саунд, все едно последните 10-15 години не ги е имало и все едно "ветерани" на стила като Деймън Олбърн и Джарвис Кокър едва са прехвърлили 20-те. Разбира се, както в случая с "Франц Фердинанд" и "Кайзер Чийфс" например, и тук мнозина от живите свидетели на бритпопа се подразниха от тези бирмингамски младоци. Не виждам причина, обаче, да отричаме на хората правото да свирят музиката, която желаят, още повече – когато го правят добре. Дебютът на "Едитърс" беше жив и искрящ от енергия, наподобяваща на моменти ранните "Блър", ранните "Пълп", общото им поп-уейв вдъхновение "Екс Ти Си", малко по-"твърдите" "Сюпърграс" или "Еко енд Дъ Бънимен", която прехвърли Кралството от пънка в уейва. А на места звученето им дори навя още по-пънкарски мисли в посока "Клаш". Не, не онова на бясната енергия, а това на "Джой Дивижън" от края на 70-те и началото на 80-те, когато ударението пада върху хипнотизиращата вцепененост на меланхолията. Текстовете задълбаха всекидневните теми в стил "този град, в който аз съм роден", но по един чисто английски начин: гаджето ти се мести в Лондон, ченгетата бият приятелите ти (гамени като теб), а новото бачкане се е оказало също толкова скапано като предишното. Когато говорят за болест и смърт, всяват паника. Вокалите, макар и възпламеняващи се, не са твърде безжалостни – въздействието им е зашеметяващо в ехото на повтарянето, присъстващо в почти всеки припев. А именно на китарите и ударните се дължи сприхавата, бързаща незнайно за къде интензивност в звука, която неизбежно подсеща за Ю Ту на 80 -те. 

Искрица светлинка? Съществува! И тя не е свещичка пред нечий гроб, както човек би предположил: "I still love the light on…" Добавете малко иронична социална критика, залитаща към небрежен абсурд, и много закачливи мелодийки, т.е. всичко най-добро от жанра, смесено със замах и позабравена класа. Изтънчен готически мрак... със светлинен проблясък. На всичкото отгоре, "Едитърс" заявиха, че имат достатъчно заразителни хармонии и достатъчно на брой свои собствени идеи, за да подплатят това с музика. Хванали елегантно есенцията на жанра, те се явиха като жив и пулсиращ отговор на въпроса "Защо вече не ги правят като едно време?". Още първите им сингли оставиха своя траен отпечатък като следи от автомобилни гуми в ума ти – с бас, ритъм и силен припев. Така, в продължение на две десетилетия "Едитърс" проправят своя славен път към върховете на британския рок звук, като през това време не спират да печелят най-високите отличия, които може да постигне една банда от Острова – платинени и златни плочи, хитови сингли, номинации за "Мъркюри" и Brit награди, разпродадени турнета и репутация на една от най-добрите групи на живо. В което се убедихме и ние - през юли 2013-а, когато бандата свири в афиша на "Спирит ъф Бургас".

 За международния им успех са отговорни не само емблематичният баритонов глас и завладяващото сценично присъствие на Том Смит, способността да откриват първокласни рифове и да коват абсолютни рок химни, но и смелостта им постоянно да експериментират. Пък нека любовта съществува единствено наранена. "Едитърс" се появяват като отлични "редактори" и в актуалния си – седми студиен албум. Техният пореден музикален завой съдържа най-нестандартния материал на състава досега – вълнуващ, безмилостен тласък на пълнокръвен електро-индустриален рок и индитроника. Вече с тук-таме американски влияния. Бирмингамци не са компания, която да те остави да скучаеш, дори да не си добре запознат с творчеството ѝ. Но и никога не са били музиканти, която правят това, което се очаква от тях. 

Девет песни са събрани в диска EBM. Абревиатура за Еlectronic body music, нали? Да, но не единствено. Заглавието е хитроумна заигравка не само с названието на поджанра на електрониката, а и с първите букви на групата, от една страна, а от друга - с тази на "Бланк Мес", солов проект на кийбордиста и продуцент Бенджамин Джон Пауър, който се вля в редиците на формацията преди две години. И ето я вече секстет. Другите му членове са вокалистът, китарист, пианист и фронтмен Том Смит, Ръсел Лийч (бас, втори глас), Eд Лей (барабани, бек вокал, перкусии), Джъстин Локи (китара) и Eлиът Уилямс (клавири, бек вокал). Група в пика на кариерата си – не може да се каже, че в България често сме свидетели на подобни гастроли. Парче саунд "редактори" от Велика Британия. В зала 3 на НДК  на 29 август 2024-та.

Да си сверим естетическите часовници по най-горещия писък на музикалната мода.