Отзвук от Деня за почит към жертвите на тоталитарните режими

В края на миналата седмица отбелязахме Деня за почит към жертвите на тоталитарните режими, чието официално име в България с решение на парламента ни от 2009 г. е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им.

Когато говорим за Пол Пот и унищожаването на половината от населението на Камбоджа, това може и да звучи като нещо, което не ни засяга особено, но когато обърнем поглед към България, където не много отдавна също имаше репресивен режим, нещата стават все по-малко екзотични. Много от нас носим в себе си не добре преработените травми на миналото и ги възпроизвеждаме – защото независимо от коя страна на репресивния апарат сме били ние или нашите близки, случващото се е несъвместимо с човешкия интегритет и с пълноценното битие. И това засяга всеки от нас – днес и сега.

Ето защо, макар и в най-отпускарския период от годината, в "Нашият ден" си припомняме събития от недалечното минало. Никола Даскалов, един от малкото живи лагерници от Белене, не поиска да говори за своите преживявания там. Без да подценява стойността на личния разказ, Даскалов разсъждава върху лагерите като част от системата на репресии и управленските подходи на комунистическата власт.

"Личните преживявания на всеки един човек действително представляват нещо много интересно и важно, те създават една цветна картина за битието на самите лагерници. На мен ми се струва, че по-важно е да говорим за това какво място в рамките на червения тоталитаризъм заемаха лагерите. Колко души са минали през лагерите – това нещо никога няма да бъде установено и разбрано.", казва Даскалов.

По думите на госта към архивите трябва да се подхожда резервирано, тъй като информацията в тях е манипулирана с цел пропаганда и демонстрация на добре работеща система. Според доклад на ДС само в периода от 9 септември 1944 година до юни 1945 година в лагери са изпратени 164 хил. души – цифра, която изненадва и самия Даскалов.

Целта на лагерите е да покажат на хората, че не са господари на собствената си съдба, заявява Даскалов. Лагеристите са средство за въздействие върху свободното население. Поне 4-5 души биват пряко засегнати от ареста на един човек, а още 6-7 се страхуват да не бъдат потърсени, пояснява гостът. Това е така нареченият "удар по средата" – не е ясно защо някой е репресиран, затова хората около него стават бдителни и покорни. "Репресията се простира без точен адрес, по неясни критерии и пробужда във всеки един човек безпокойство.", обобщава Даскалов.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: