Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо европейски и азиатски филми почти не се разпространяват в България?

Снимка: архив

В киносалоните в България рядко се разпространяват филми от Европа и Азия.

В предаването "Какво се случва“ Светлана Дамянова от София филм фест и програматорът на Киномания Христо Христозов изразиха мнение, че се повишават разходите за разпространението на филми, които не са американски. Рекламата също оказва влияние и слабото разгласяване води до ниски финансови резултати. Не се влагат толкова много средства, както в другите страни.

Българският филмов пазар е ограничен и потенциалът е много по-малък. Не се набляга на социалните мрежи за привличане на младите зрители в киносалоните. Всичко опира до пари и качество.

Интересът към тези филми се повишава, когато спечелят престижни награди за кратко време, и след това рязко спада, защото търпимостта на нашата публика към заглавия, които не са класически, е много ниска. Делът на арткината е нисък спрямо тези в моловете, но за сметка на това се отличават с изключително богатство на качествени филми. По този начин те просвещават зрителите и спомагат за връщането им в салоните, като разказват житейски истории.

Въпреки бума на азиатското кино, то не намира отзвук в България. Филмите са прекалено дълги и не пасват на нашия манталитет.

Стрийминг платформите също оказват влияние. То се засили неимоверно по време на пандемията от Covid-19. Това е и причината част от зрителите да предпочетат да гледат филми в домашна обстановка.

Подробности от разговора на Велин Манов със Светлана Дамянова и Христо Христозов в "Какво се случва" можете да слушате в звуковия файл. 

Снимката е илюстративна 

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25