Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пивовари: Епизод 2 – Пивоварната, Дълбок зимник и хълмът – правим бира, не боза!

пивоварна "Братя Прошекови"
Снимка: Уикипедия

В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас след Освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега. 

Във всеки епизод с помощта на потомци, краеведи, историци, разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: братя Прошек, д-р Кожухаров, Франц Милде, Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Заедно с историите от миналото, съвременните пивовари говорят за "наследеното" знание и любов към пивоварството. Освен занаят, за всички тях то е и "страст", към един продукт, който "остава жив дори когато вече е сипан в чашата".

Епизод 2 е със заглавие: "Пивоварната, Дълбок зимник и хълмът – правим бира, не боза!"

В него потомците на братя Прошек – Вера Прошек и Клаудия Прошек разказват за създаването на пивоварна "Прошек" на улица "Сан Стефано" в София, както и нечути досега истории за братя Прошек.

От "Златният фонд" на БНР е използван споменът на Драган Тенев за "Дълбок зимник" – малката бирария на Прошек, "свързана директно с крановете" на пивоварната, както и други истории за делата на братя Прошек, които научава в "Дълбок зимник" от дядо си.

Точно осемдесет години след като "Фабрика Прошек" започва да работи на върха на малкия хълм на улица "Сан Стефано" в София, през 1963 вратите ѝ прекрачва новият технолог на варката Христо Паяков. Тогава той е едва 24-годишен. Фабриката е с ново име – "Витоша", но целият процес за варене на пиво е запазен от времето на братя Прошек. Христо Паяков ни разказва за технологичните процеси от онова време, както и за модернизацията им, години по-късно, когато става директор на "Малцерай". В епизода звучат и негови уникални лични истории, както и такива за хората, с които е работил тогава.


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42