В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас след Освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега.
Във всеки епизод с помощта на потомци, краеведи, историци, разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: братя Прошек, д-р Кожухаров, Франц Милде, Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Заедно с историите от миналото, съвременните пивовари говорят за "наследеното" знание и любов към пивоварството. Освен занаят, за всички тях то е и "страст", към един продукт, който "остава жив дори когато вече е сипан в чашата".
Епизод 2 е със заглавие: "Пивоварната, Дълбок зимник и хълмът – правим бира, не боза!"
В него потомците на братя Прошек – Вера Прошек и Клаудия Прошек разказват за създаването на пивоварна "Прошек" на улица "Сан Стефано" в София, както и нечути досега истории за братя Прошек.
От "Златният фонд" на БНР е използван споменът на Драган Тенев за "Дълбок зимник" – малката бирария на Прошек, "свързана директно с крановете" на пивоварната, както и други истории за делата на братя Прошек, които научава в "Дълбок зимник" от дядо си.
Точно осемдесет години след като "Фабрика Прошек" започва да работи на върха на малкия хълм на улица "Сан Стефано" в София, през 1963 вратите ѝ прекрачва новият технолог на варката Христо Паяков. Тогава той е едва 24-годишен. Фабриката е с ново име – "Витоша", но целият процес за варене на пиво е запазен от времето на братя Прошек. Христо Паяков ни разказва за технологичните процеси от онова време, както и за модернизацията им, години по-късно, когато става директор на "Малцерай". В епизода звучат и негови уникални лични истории, както и такива за хората, с които е работил тогава.
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Художничките Ива Колоренчова и Маркета Варадиова представят съвместна инсталация в изложбеното пространство на Чешкия център, вдъхновена от пейзажа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
