Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два политически лагера, кризите с терористични атаки, кризите със забранените медикаменти.
Епизод 3 разказва за пътя, който "извървяват" жените, за да станат част от Олимпийските игри. Началото е още в Античността, когато жените започват паралелни с тези на мъжете женски състезания, които обаче нямат "тежестта" – като престиж и натоварване – на Олимпийските игри.
След като барон Пиер дьо Кубертен възобновява Олимпийските игри, отново е повдигнат въпросът дали жените да са част от тях. Събеседниците в епизода коментират аргументите на мъжете в онези времена жените да не спортуват и да не участват в Олимпийските игри, както и първите жени, станали олимпийски шампионки.
Епизодът следва хронологията на историческите събития, когато след края на ВСВ светът се разделя на капиталистически и социалистически. Тогава в двата свята мястото на жената в обществото, а и в спорта, става различно от двете страни на желязната завеса.
Физическите характеристики на спортистите, включително на жените, се променят чрез хранителните режими и медикаментозно вмешателство. Този феномен е повсеместен. За спорта важна е тезата, че тялото на професионалния спортист се произвежда подобно на производството на машините. Целите са да е мощно и продуктивно.
В производството на телата-машини се намесват и забранените средства. През примери събеседниците в епизода коментират как "социалистическата жена" вече може да размахва чук, гюле, да се боксира и участва в борби, за да докаже не само равностойността си на мъжете, но и чисто идеологически да надвие буржоазната жена на Запада. Разбира се, цената на всичко това понякога е голяма."
Участват: доц. Боряна Ангелова-Игова, преподавател по философия и социология на спорта в Националната спортна академия, проф. Ефрем Ефремов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Теодор Борисов, д-р по история, асистент в Института за исторически изследвания при БАН, и гл. асистент Методи Методиев, преподавател по история в НБУ.
.Авторска музика: Михаил Михайлов.
Снимка – offside.kz
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg