Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два политически лагера, кризите с терористични атаки, кризите със забранените медикаменти.
Епизод 4 "Кризи и употреби"
Лесно е да представим Олимпийските игри от гледна точка на успехите, шеметното преминаване през голямата кариера и блясъка на медалите. Това е видимата част от красотата на спорта и големите спортни форуми. Малко обаче се говори за кризите, цената на почти всеки успех, политическите влияния и употреби.
Това ще търсим в този последен епизод със събеседниците: доц. Боряна Ангелова-Игова, преподавател по философия и социология на спорта в Националната спортна академия. Проф. Ефрем Ефремов, преподавател по спортна журналистика във факултета по журналистика и масова комуникация в СУ "Св. Климент Охридски", доц. Орлин Спасов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и автор на книгата "Спорт и политика, медийни ритуали, властови игри". Теодор Борисов, д-р по история, асистент в Института за исторически изследвания при БАН, и гл. асистент Методи Методиев, преподавател по история в НБУ.
Авторска музика: Михаил Михайлов.Снимки – архив
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Художничките Ива Колоренчова и Маркета Варадиова представят съвместна инсталация в изложбеното пространство на Чешкия център, вдъхновена от пейзажа на..
За първи път на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев" ще се играе "Сън в лятна нощ" . Една от най-поставяните пиеси на Шекспир ще има премиера в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
