Продължава Седмицата на италианската култура (21-30 юли) в Държавен културен институт Културен център "Двореца" – Балчик, която се откри за седма поредна година. Началото бе дадено в Каменната зала на Двореца с изложбата "Операта – културно наследство на човечеството", тя съдържа колекция от творби живопис на редица известни италиански майстори, участвали в проекта за включване на италианското оперно изкуство в списъка на ЮНЕСКО за световното нематериално културно наследство. Колекцията е от фонда на Международния артцентър "Антино" в Рим, изготвил кандидатурата на проекта. След приемането ѝ на 6 декември 2023 г. центърът е основен партньор в цикъла "Операта – музикалната живопис", организиран всяка година от Консулския кореспондент на Италия във Варна Антонио Таркуинио, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и Италианския културен институт в София, под патронажа на Министерството на културата.
Двореца в Балчик е свързан с много италиански артефакти, дори големите глинени питоси в градините са реставрирани от италиански специалисти – подчерта директорът на ДКИ КЦ "Двореца" Жени Михайлова.
Изложбата "Операта – културно наследство на човечеството", подредена в Каменната зала, включва и копие на новоучредената награда "Пучини" – медал, който принадлежи на директора на Държавна Опера Варна Даниела Димова за заслуги в популяризирането на творчеството на композитора. Медалът е творение на артиста Енцо Скатрали и е представен като награда пред Камерата на депутатите на Италианския парламент през май 2024 г., заедно с обединяването на двата проекта, представени от Микеле Амичи – президент на артцентър "Антино", и Димитър Стойнов – ръководител на проекта "Операта – музикалната живопис".
След "Двореца" Балчик, срещите на публиката с етапите на цикъла са в София, на 3 октомври в Национален музей "Борис Христов" и на 22 октомври в Рим – Български културен институт "Борис Христов".
На традиционния Гала концерт на солистите на Държавна опера Варна в Дните на италианската култура бяха наградени общественици и артисти със заслуги към ДКИ КЦ "Двореца" по повод 100-годишнината от началото на изграждането на Двореца в Балчик. Статуетката, изобразяваща румънската кралица в профил, е дело на художника Красимир Яков.
През цялата 2024 година ще продължат събитията, посветени на вековния Дворец в Балчик.
Румънската кралица Мария е имала необикновена съдба, обусловена не само от изключителния ѝ социален статус, от нейния произход, лични качества и духовни интереси, но и от нейните цели, които тя преследва през последната част от живота си. Внимателното проучване на нейната личност я разкрива като художник по душа и изследовател на идеята за божественото, което тя открива в красотата на природата и в наследството, създадено от човека.
Дворецът в Балчик в много отношения е изцяло нейно творение, нейният мечтан дом, който отразява стремежа й към мир и спокойствие, към божествено равновесие в една тревожна епоха от живота ѝ – последните единадесет години, през които е надживяла съпруга си.
Изключително ценни оригинални произведения на изкуството показва в момента галерия "Тихото гнездо" на ДКИ КЦ "Двореца" в партньорство с галерия "Радулеску" в Букурещ, галерия "Узунов" и Художествената галерия "Ротенберг-Узунов". Уникалната експозиция е свързана с румънското междувоенно изкуство. Изложбата включва петдесет и две творби, снимки и документи, които улавят забележителни моменти от "черноморската художествена школа" - термин, въведен през 1923 г. от историка на изкуството и теоретика Анри Фосийон. Гала Галактион описва Белия град, наречен така заради белите варовикови скали, които опасват Балчик, като "прекрасно селище на библейска медитация". Ерудитът не случайно споменава духовното измерение на това място, тъй като в района са построени едни от най-старите християнски базилики. Румънската кралица Мария се влюбва в неукротимия дух на мястото и неговия тих ритъм, който му придава изключителен живописен чар. Според писателя Еманоил Букуца пристанищният град се превръща в едно голямо ателие за рисуване на открито и за "някои румънски художници между двете световни войни светлината на света е равносилна на светлината на Добруджа", както го цитира известния критик и историк на изкуството Йон Фрунзети.
Кралица Мария намира убежище в кралския дворец Tenha Yuvah след смъртта на най-малкото си дете. В периода между двете световни войни тя пише и се разхожда из градината, която заобикаля двореца и която е уникална за Централна и Източна Европа, със своите лилии, рози, дървета и кактуси. Кралицата прегръща вярата на съпруга си и се моли в Стела Марис – неовизантийския параклис, построен в дворцовия комплекс и изрисуван от Георге Бръеску, Анастасе Демиан и Таке Папатриандафил в нюанси на избеляло червено, зелено и златисто-кафяво.
Художникът модернист Александру Сатмари, наставляван от Георге Татареску, Теодор Аман и скулптора Йон Джеорджеску, рисува портрети и интериори и се превръща в неофициален посланик на мястото за своята снаха, художничката Чечилиа Куцеску-Щорк, и за съпруга ѝ – скулптора Фредерик Щорк. Двойката живее във Вила Елена, от лявата страна на Кралския дворец, където се помещава ателието на художниците, изящна колекция от произведения на изкуството, включваща произведения на Константин Брънкуши, и е вдъхновение за четири от големите изложби на художника. Десет години след първото си посещение пианистката Челла Делавранчеа води в Балчик сестра си, архитект Хенриета Делавранчеа-Джибори. Тя се заема със сградата на кметството, заедно с двадесет и три други архитектурни проекта, които са изпъквали в тогавашната уникална атмосфера на Балчик. Важни личности от епохата са идвали за летен отдих тук, като Виктория Мелита от Сакс-Кобург и Гота, Александра от Хоенлое-Лангенбург, Мария (Миньон) и Александър I от Югославия, Илеана и Антон от Хабсбург, Роксан Вайнгартнер, Барбу Щирбей, Рей Бейкър Харис и много други.
Художници като Paul Miraкovici, Francisc Ширато и Щефан Константинеску превръщат червените покриви на къщите в емблематични творби, Йосиф Изер се посвещава на пейзажи с тополи, борове и бадемови дървета, Чечилиа Куцеску-Щорк и Александру Сатмари обезсмъртяват цветовете на морето. Николае Тоница рисува в прозрачните часове на изгрева, които предпочита, защото замъгляват строгостта на пейзажа, улавяйки и ежедневни сцени, като турското кафене или красотата на младите татарски жени, така наречените "одалиски". Филип де Ласло създава тук един от любимите портрети на Кралица Мария Единбург, изложени в Националния музей на изкуствата в Букурещ. Художниците Анри Катарджи, Думитру Гиацъ, Петре Йоргулеску-Йор, Георге Петрашку, Теодор Палади, писателите Жан Барт, Йон Пилат, архитектът Паул Смъръндеску, който построи в Балчик вила, подобна на тази в Синая, всички намират своето вдъхновение от "Сребърния бряг".
Изложбата в галерия "Тихото гнездо" на "Двореца" включва творби, подписани от Дан Яломицеану, Еустациу Стоенеску, Жан Леон Космовичи, Иполит Стръмбу, Йосиф Изер, Николае Дъръску, Сесилиа Куцеску-Щорк, Теодор Палади, Лучиан Григореску, Румънската кралица Мария, Георге Дору Йонеску, Жан Александру Стериади, Константин Пилиуцъ. Към тях се присъединяват антични снимки и покана за кръщенето на Мария Александра Виктория (бъдещата кралица Мария Румънска), с неоценима историческа стойност, както и снимка с паспарту, рисувано от Нейно Величество. Белязан от тенденции в изкуството като импресионизъм и колоризъм, пейзажният подход в творбите не е посветен на морската шир, а на сливането между планините, белия бряг и Черно море. Експозицията обединява важни оригинални произведения, принадлежащи на галерия "Ротенберг-Узунов", художествените галерии "Александру Ръдулеску", Историческата аукционна къща и селекция от частни колекционери, и се представя на публиката в партньорство с Държавен културен институт – Културен център "Двореца" в Балчик.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg