Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Велизар Шаламанов: Какво означава да зачеркнеш един народ

Снимка: Егор Кучерук, The Kyiv Indipendent

Какво се крие зад прецизното нападение на болницата "Охматдит" в Киев? Какво лежи под останките ѝ? Какво представлява пактът "Украински договор" в помощ на Киев, който бе обявен в рамките на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Как пакетът от инициативи, както и ангажиментът за помощ към Украйна, докато надделее срещу агресията на Русия, ще помогне на страната да се справи с решимостта на Кремъл да изтрие културата и самото съществуване на Украйна? В "Мрежата" коментира доц. д-р Велизар Шаламанов, военен експерт.

Да зачеркнеш някого от географската карта

"Това беше целта и тя беше формулирана с неясни термини като "денацификация" и "демилитаризация", но какво означава да отнемеш националната идентичност на един народ и да отнемеш неговата способност да се отбранява – това означава да го зачеркнеш. И ние виждаме цял комплект от античовешки дейности на руската машина, като разрушаване на болници, училища, църкви, театри, пазари, от една страна, от друга страна – отвличане на украински граждани, на деца и практически насилствено осиновяване. И неслучайно има решение на Съда в Хага по този въпрос. Заедно с това наблюдаваме практически хвърляне на  фронта на неподготвени хора, на хора-наемници от целия свят, които са готови да се сражават в името на злото. Така че едва ли би трябвало да свеждаме всичко до тази борба между доброто и злото, но изглежда, че все повече тази агресия на Русия в Украйна няма как да бъде описана цялостно и да бъде разбрана, ако не бъде сведена до тези изчистени категории."

Извинението като етична норма

"Няма защо да ходим в Украйна. Вие в българската история чули ли сте извинение на Съветската армия за това, което е извършила, или извинение на БКП за лагерите и изтезанията, за прекършените съдби на поколения българи? Това е идеология и тази идеология е идеология на злото, така че сега, някак си, тя се е вдигнала на още по-високо ниво, за съжаление, в Кремъл. За съжаление дори Руската православна църква е част от това зло в кавички или без кавички. Ако ние тръгнем в тази посока ще стигнем до много тъжни изводи. Важно е да се намери решение и решението минава през три линии: 

Първо, всеобхватна военна помощ за Украйна, защото Русия разбира само от военна сила в рамките на принципите на ООН. На второ място, все по-сериозни санкции срещу Русия, така че тя да не може да поддържа тази агресия и включително много ясни санкции за всички, които подкрепят Русия, пък било то и Китай. И на трето място, отворена врата за това Украйна да бъде напълно интегрирана в нашия свободен свят, какъвто е изборът на украинците, след като надделеят в тази война над Русия без никаква заплаха за  териториалната цялост и суверенитета на Русия, но с ясно послание, че руснаците ще бъдат изправени пред справедлив съд за военните престъпления, за разрушенията и ще платят за това, защото това е смисълът на справедливостта и на мира."

Западът и войната в Украйна

"Западът това е и България, така че въпросът означава дали в България имаме представа за войната в Украйна? Аз мисля, че имаме недостатъчна представа, но наистина може тази представа да се задълбочи, ако имаме военни кореспонденти, ако имаме повече информация, ако това е разширена тема за нашите изследователски центрове и за нашите институции./.../, но аз съм съгласен със същността на вашия въпрос, защото в него става дума за човешкото разбиране на тази война, защото в крайна сметка, ако ние не можем да проявим съчувствие, състрадание, емпатия към тези хора, които страдат, ние никога няма да можем да вземем правилното решение. Когато не взимаме правилните решения, можем да се окажем в ситуацията на Украйна един ден и тогава на нас наистина няма да има кой да ни помогне. 

Обществото в България има много сериозен проблем с емпатията, според мен, въпреки че много хора у нас, както и Украинското посолство, полагат неимоверни усилия, включително с посланията на художници, на писатели, на поети, на хора от киното, да стигнат до сърцето на  българите, но все още и то главно поради сгрешената стратегическа комуникация на най-високо ниво – президент - парламент, в някаква степен и Министерски съвет – все лидери на мнения в България, хората са по-скоро разделени, отколкото обединени в емпатията си към жертвата и в желанието доброто да надделее и злото да бъде изкоренено от нашия живот."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Егор Кучерук, The Kyiv Indеpendent


По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12