Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Снимка: Pixabay

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон Соколов – любител херпетолог.

Какво да направим, когато срещнем змия? Гостът в предаването отговаря с една дума – нищо. По думите на Соколов змията се страхува от човека и при евентуална среща вместо да ни подгони, влечугото би избягало. Змиите нападат само при самозащита, изтъква Соколов.

Едно от най-силно развитите сетива при змиите е тяхната способност да регистрират вибрациите от приближаващ се обект на метри разстояние. Ето защо е почти невъзможно човек да настъпи змия, обяснява херпетологът.  

Най-развитото сетиво на змията е свръхобонянието и това се дължи на нейния специфичнен раздвоен език. Всяко едно от разклоненията събира микрочастици от въздуха, които биват идентифицирани от специален орган. Това е причината змиите да се ориентират безпогрешно, което ги прави и съвършени ловци.

По думите на Соколов двете отровни змии в България – пепелянка и усойница – избягват човешкия хабитат, тъй като са по-тромави и уязвими. За разлика от тях смоците са пъргави и разполагат с повече опции за бягство.

Според госта страхът от змии не е вроден, но се вменява в най-ранна детска възраст. Притеснението на хората е породено от незнание, смята той.

Соколов развенчава някои от най-известните митове, свързани със змиите. Таралежите не ядат змии. Орелът-змияр е хищна, респектираща птица, която се прехранва до голяма степен с лов на змии. Лисиците и котките също понякога ядат змии, обяснява гостът. Никоя змия не пие мляко, защото млякото е стриктно бозайническа адаптация, а и змиите нямат смукателен апарат, заявява Соколов.  

Интересен факт е, че отровата е изключително ценен ресурс за отровните змии, защото производството ѝ отнема енергия. Главната цел на отровата е ловна, а самозащитата – второстепенна.  

Соколов дава някои много ценни съвети за случаите, в които все пак човек бива ухапан от змия. Понякога и без противоотрова могат да отшумят симптомите от отровно ухапване, но това в никакъв случай не означава да не се потърси навременна лекарска помощ, подчертава гостът.  Изсмукването на отровата е безсмислено, тъй като токсичното вещество веднага се разпространява в кръвта. Важно е ухапаният да запази самообладание и да извършва възможно най-малко движения – бързата физическа активност е противопоказна. В никакъв случай ухапаното място не бива да се пристяга, предупреждава Соколов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл:  


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо не бива да скитаме сами из Делхи

С певеца Александър Александров-Алекс неотдавна се разговорихме за пътешествията му по света - за Тайланд, Тайван и Дубай. Тогава той ми каза, че няколко пъти е бил на различни фестивали   в Индия и аз силно се развълнувах, понеже не съм ходила в щата Пенджаб. А от разни книжки знам, че името му идва от Петоречие – срещата на пет реки и там в зората..

публикувано на 13.04.25 в 16:45
Проф. Красимира Алексова

Лингвистика на възприемането или на кого ще повярвате

Свидетелски, преизказни, съдържащи умозаключения или изразяващи съмнение глаголни форми – езикът ни разполага с тях, а използващите и възприемащите ги спонтанно ги избират или реагират във всекидневното общуване. Едно ново направление в лингвистиката – перцептуалната лингвистика – изследва начините на въздействие на определени глаголни форми върху..

публикувано на 13.04.25 в 12:05
Доц. Димитър Желев, Ани Костова, Ивайло Младенов и проф. дн Климент Найденов (от ляво надясно)

Реализация и сбъднати мечти предлага Геолого-географският факултет на СУ

В Геолого-географския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" всеки може да изследва себе си, изследвайки света. Предаването  "Следобед за любопитните" гостува на факултета. "Нашият факултет е един от най-иновативните в университета, тъй като трансформирахме специалностите си, така че да отговарят на професии на бъдещето, които започват да се оформят...

публикувано на 12.04.25 в 10:15

Валери Леков – от ромската махала в Кюстендил до програма "Христо Ботев" на БНР

Първи стъпки Аз съм тръгнал от ромската махала на град Кюстендил. Минах през читалището в махалата, минах през училището, което според мен е най-важното нещо в живота на един човек. И всичко това, което правих през годините и като самодеец (аз съм се занимавал с театър и естрадна сатира, снимал съм разни нещица за местната кабелна телевизия), ми..

публикувано на 11.04.25 в 15:25
Стоимен Димитров

Бъдещият лекар Стоимен Димитров: Хипократовата клетва още тежи

Той е на 25, бъдещ лекар, който избира своя път в детска възраст и върви по него уверено, с много вдъхновение и ентусиазъм. Стоимен Димитров завършва специалност "Медицина", в МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна. Бъдещият лекар е избрал за свое професионално призвание ревматологията. Интересите му са в сферите на социалнозначимите ревматични..

публикувано на 10.04.25 в 16:35