Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Снимка: Pixabay

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон Соколов – любител херпетолог.

Какво да направим, когато срещнем змия? Гостът в предаването отговаря с една дума – нищо. По думите на Соколов змията се страхува от човека и при евентуална среща вместо да ни подгони, влечугото би избягало. Змиите нападат само при самозащита, изтъква Соколов.

Едно от най-силно развитите сетива при змиите е тяхната способност да регистрират вибрациите от приближаващ се обект на метри разстояние. Ето защо е почти невъзможно човек да настъпи змия, обяснява херпетологът.  

Най-развитото сетиво на змията е свръхобонянието и това се дължи на нейния специфичнен раздвоен език. Всяко едно от разклоненията събира микрочастици от въздуха, които биват идентифицирани от специален орган. Това е причината змиите да се ориентират безпогрешно, което ги прави и съвършени ловци.

По думите на Соколов двете отровни змии в България – пепелянка и усойница – избягват човешкия хабитат, тъй като са по-тромави и уязвими. За разлика от тях смоците са пъргави и разполагат с повече опции за бягство.

Според госта страхът от змии не е вроден, но се вменява в най-ранна детска възраст. Притеснението на хората е породено от незнание, смята той.

Соколов развенчава някои от най-известните митове, свързани със змиите. Таралежите не ядат змии. Орелът-змияр е хищна, респектираща птица, която се прехранва до голяма степен с лов на змии. Лисиците и котките също понякога ядат змии, обяснява гостът. Никоя змия не пие мляко, защото млякото е стриктно бозайническа адаптация, а и змиите нямат смукателен апарат, заявява Соколов.  

Интересен факт е, че отровата е изключително ценен ресурс за отровните змии, защото производството ѝ отнема енергия. Главната цел на отровата е ловна, а самозащитата – второстепенна.  

Соколов дава някои много ценни съвети за случаите, в които все пак човек бива ухапан от змия. Понякога и без противоотрова могат да отшумят симптомите от отровно ухапване, но това в никакъв случай не означава да не се потърси навременна лекарска помощ, подчертава гостът.  Изсмукването на отровата е безсмислено, тъй като токсичното вещество веднага се разпространява в кръвта. Важно е ухапаният да запази самообладание и да извършва възможно най-малко движения – бързата физическа активност е противопоказна. В никакъв случай ухапаното място не бива да се пристяга, предупреждава Соколов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл:  


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05