Първо действие
По пътя към дома Идоменей обещава на Посейдон да принесе в жертва първото живо същество, което срещне, ако богът спаси него и хората му ("Pietà! Numi pietà"). По време на същата тази буря синът му Идаманте е спасил Илиа – дъщерята на цар Приам и пленниците от Троя, които баща му е изпратил в Крит. Той не само спасява девойката, но и се влюбва в нея. Тя също го харесва, но не може да реши кое е по-важно за нея – честта ѝ на троянка или любовта ѝ към врага на народа ѝ. За да засвидетелства искрените си чувства към нея Идаманте нарежда пленените ѝ сънародници да бъдат освободени. Но в Идаманте е влюбена и Електра, която е избягала на Крит. Приятелят на Идоменей Арбаче, който е и настойник на сина му, притеснен съобщава, че е пристигнала тъжна вест. По време на страшната буря корабите на Идоменей са потопени и царят е загинал. Електра е отчаяна, защото разбира, че мечтата ѝ за брак с Идаманте не може да се осъществи без Идоменей ("Tutte nel cor vi sento"). Всички се отправят към брега, за да присъстват на неравната битка между хората и морската стихия. След като дава обета си на бога на морето царят е изхвърлен на брега ("Vedrommi intorno"). Първият човек, когото среща е млад момък. Той не може да познае порасналия си син. Когато разбира кого първи е срещнал, вместо радост той яростно отблъсква момчето и му забранява да се явява пред него. Идаманте не може да разбере с какво е предизвикал този гняв.
Второ действие
За да избегне изпълнението на дадения обет по съвет на Арбаче Идоменей нарежда на сина си да придружи Електра до Аргос и да ѝ помогне да си върне загубения престол. Идаманте е огорчен, защото така ще трябва да се раздели с Илиа. Царят нарежда да доведат Илиа. Той харесва младата троянка, но при тази среща тя му казва, че вижда в негово лице свой баща ("Se il padre perdei"). Идоменей разбира, че девойката е влюбена в сина му и се чувства още по-нещастен ("Fuor del mar, ho un mar in seno")... От цялата ситуация най-доволна е Електра, която се надява по време на дългото пътуване да спечели сърцето на царския син ("Idol mio, se ritroso"). Но малко преди корабът да отплува започва страшна буря и от морските дълбини се явява ужасяващо чудовище ("Qual nuovo terrore"). Идоменей признава, че той е разгневил Посейдон, тъй като не е изпълнил дадено обещание. Само че той не може да убие невинен човек, още повече своя син, и за да го омилостиви, той решава да се принесе в жертва.
Трето действие
Илиа не може повече да крие любовта си към Идаманте ("Zeffiretti lusinghieri"). Заварва го спящ, което улеснява признанието. Щом се събужда младежът ѝ признава, че е решил, преди да отпътува, да убие морското чудовище. Двамата се сбогуват ("S’io non moro a questi accenti"). Нежната любовна сцена е прекъсната от Идоменей и Електра, които настояват да отплават за Аргос ("Andrò, ramingo e solo"). Отново носител на лошата вест е Арбаче. Народът на Крит иска да се срещне със своя цар. Идоменей признава какво е обещал на Посейдон. Всички отправят гореща молба за милост. В този миг идва Идаманте, който е победил чудовището и ужасен разбира жестоката истина. Той веднага е готов да умре, за да спаси родния край от гнева на бога. Илиа също е готова да се жертва заедно с любимия си. Трогнат от силата на любовта на двамата млади, чрез оракула си, Посейдон нарежда: Любовта победи. Идоменей трябва да отстъпи престола си на Идаманте, който ще се ожени за Илиа. Идоменей нито миг не се колебае и с радост се подчинява ("Torna la pace al core"). Разбирайки че губи всичко, Електра се самоубива ("D’Oreste e d’Aiace/ Ho in seno i tormenti"). Народът слави новите си владетели ("Scenda amor, scenda Imeneo").
Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители на изкуството. Забележителният български композитор, диригент и педагог ще бъде почетен с концерта "90 години Васил Казанджиев", който ще се състои в рамките на международния фестивал "Софийски..
С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като Турандот и Йонас Кауфман като Калаф сред други. Главната роля е дебют и за двамата изпълнители. "Психологическият подход на Клаус Гут и великолепното дирижиране на Марко Армилиато се разгръщат във..
Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото вече лято) – вдъхнови екипа на "Аларма Пънк Джаз" през октомври да покани и друг от първопроходниците на японския авангарден джаз (от 60-те, че дори още от края на 50-те, та до днес!), а именно -..
Перкусионистът Георги Ценов е роден в София и започва музикалното си образование от ранна възраст. Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" и печели множество международни награди, сред които трето място на "Млади виртуози" през 2006, второ място на Международния конкурс "Пендим" награда на публиката на Международния конкурс за ударни..
В предаването "Музика хисторика" ви пренасяме на фестивала за ранна музика Laus Polyphoniae в Антверпен , който тази година се състоя между 23 август и 1 септември. Както винаги сред участниците бяха едни от най-известните вокални и инструментални състави, изпълняващи музика от Средновековието, Ренесанса и Барока, в това число Cappella..
Започва новата сесия за кандидатстване в европейската програма за мобилност в областта на културата Culture Moves Europe – "Културата движи Европа"...
Световният фурор "Това е магията" (C’est la Magie) кара малки и големи да повярват в невъзможното с високотехнологични илюзии и смайваща магия с участието..
С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg