Какво се случи на 26-и април 1986 година след аварията на атомната централа в Чернобил, какво бе оповестено в България и какво направиха властите – на тези въпроси отговаря в предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов – физик и експерт.
"Преди всичко науката за радиационната безопасност обхваща всички хуманитарни науки – физика, радиационна физика, биология, биохимия, генетика, социология и политика, всичко в този сектор. Така че това, което се случи тогава, има допирни точки с всички тези науки, както и с всички органи, които имаха отговорности, свързани с такива ситуации тогава", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Кръстанов.
Когато се случи аварията, допълва той, метеорологичните условия над България бяха особени, ветровете завъртяха облака от радиоактивни вещества първо към Северна Европа, след това към Югославия и по-късно у нас, което бе в началото на май. Никой, освен шведските ядрени експерти, не знаеха за аварията, припомня експертът.
"Това, което бе измерено на 2-ри май 1986 година, реално бе радиацията от предния ден", уточнява Кръстанов. Най-големите замърсявания у нас, според него, са били до 15-16-и май, тогава имаше и доста дъждове и се получиха радиоактивни отлагания, затова и радиоактивните отлагания бяха в районите на високите планини – главно в района на Родопите, Пирин, Рила, Странджа и Стара планина.
Най-опасните отлагания при такава авария, според Кръстанов, са изотопите на йода, въпреки че коктейлът от отрови е голям. Тогава, припомня експертът, населението у нас не само не е било информирано, но не са съобщени и мерките, които е трябвало да се предприемат. Това от своя страна води до рязко повишаване заболеваемостта на щитовидната жлеза и то най-вече при децата. За жалост в онези години 1986-1987 не са дадени препоръки как да се предпази населението от тази заплаха. Въпреки това група български експерти са информирали за замърсяемостта и мерките, които е трябвало да се предприемат, но тяхното мнение не е било зачетено, припомня в предаването експертът.
Около месец след аварията международните здравни организации са предприели скринингови изследвания в Беларус, Украйна и Русия, но в България проф. Бобев, който е бил главен педиатър и директор на Онкологичния детски център, е посочил пряката зависимост между радиационното замърсяване и заболяването на щитовидната жлеза при децата, припомня Атанас Кръстанов. Очакванията на лекарите тогава са били тази заболеваемост да се завиши от 10 до 20 пъти, тъй като все пак има и латентен период на това заболяване.
Години по- късно данните са били променени и скринингът не е продължил. Атанас Кръстанов подготвя и филм "Хроники на неудобните истини. България след ядрената авария в Чернобил", в който представя събраните факти за случилото се тогава и действията на експерти и власти у нас. В него са поднасят неподправени факти и данни, събрани и чрез разговори с хора, които са отчитали и данните от 1986 година. Очаква се работата по този филм да приключи до края на тази година и през следващата година да бъде показан на аудиторията.
Целия разговор на Ани Костова с Атанас Кръстанов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Бойка Велинова е дигитален номад, полиглот, кулинарен авантюрист и ценител на бавното живеене. Посетила е 123 държави на 6 континента, а резултатът е повече от 600 пътеписа, кулинарни статии и фоторепортажи, участия в телевизионни и радиопредавания. През последните години тя и съпругът и Стоян живеят в Андалусия, но използват Испания като уютен базов..
Мащабно изследване на коалиция "Детство 2025" разкрива кои деца попадат в алтернативни грижи и какви са основните причини за тяхната раздяла с родителите. Проучването беше представено в предаването "Другият до мен" в навечерието на Деня на социалния работник, 18 март, от д-р Галина Маркова – директор на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца..
В съвремието сме свидетели на всичко – фалшиви новини, подвеждащи реклами, демагогия и некомпетентност. Когато обаче тези "пороци на деня" са свързани с човешкото здраве, тогава протичат негативни процеси, понякога с необратими последици. Именно поради тази причина твърде рядко чуваме меродавно мнение на вирусолог, например. Наш гост в изданието..
Скорошно проучване на обществените нагласи показа стряскащо висок процент на подкрепа на забраната за ползване на телефони в училище, въвеждане на оценки за поведение и униформи. По-голяма тревога обаче буди реакцията на образователното министерство, което за пореден път предпочете да се престори, че не разбира какво означават тези резултати и..
В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание. "Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид..
"Мутациите" на люксембургския писател Франсис Кирпс обхваща седем разказа и една поема (написани предимно на немски), използващи като основа и..
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест..
Продължават протестите на работещите в психиатричните болници в страната, които настояват за увеличение на заплатите с 50%, както и промяна на условията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg