Трябва ли а се премахне следствената тайна? Тази следствена тайна свещена крава ли е? Ние трябва ли да я пазим, или може да я погазим? Това е темата на предаването "Законът и Темида".
Тодор Тодоров, криминалист и графолог, консултант на "Законът и Темида", коментира:
Колко е важна следствената тайна
"Следствената тайна се извежда от понятието "следствие". В такава абсурдност живеем днес, че стигнахме до положение да изясняваме дали следствената тайна трябва да отпадне, или трябва да се запази.
Следствената тайна се формира от всяко следствено дело. А следственото дело е съвкупност от всички доказателства, факти, обстоятелства, набор от експертизи и други, които се събират за доказване на едно престъпление и за доказване на съпричастността на извършителя или пък за неговото оневиняване."
Още в миналото наказателнопроцесуалните системи са две:
"Едната е англосаксонската, която се използва в САЩ, Канада. Характеризира се с това, че няма почти никаква разделеност между досъдебното производство и съдебното производство. Те са неделими. Там има една основна фигура – съдия-следовател. Този съдия-следовател, както събира доказателства, в един момент ползва другата си функция на съдия и съди уличеното лице. Англосаксонската система не намира приложение у нас.
При нас приложение намира т.нар. "континентална" система, която е френска и немска, т.е. от теченията на двете наказателнопроцесуални системи. България принадлежи към втората – още от 1897 г. ние сме приели наказателнопроцесуалната система от континентален тип. Следствието е отделно производство от съдебното производство и разследването завършва с обвинителен акт. В България разследването се извършва от два процесуални субекта – следовател и разследващ полицай (преди се наричаше дознател, а делата в прерогативите на МВР – дознание). Разследващите полицаи обикновено разследват дела, не много сложни, за леки престъпления, но това не означава, че те не могат да участват в разследването и на по-тежки престъпления.
В по-тежките престъпления – с практическа и правна сложност – основната фигура за разследването е следователят. Той разследва под ръководството на прокурора. Прокурорът също е разследващ орган. Прокурорът, като господар на досъдебното производство, наблюдава методично и дава указания. Често пъти при по-тежки престъпления прокурорът влиза в преки разследващи функции – да събира доказателства и да разпитва свидетели. Това са двата субекта в нашия тип разследване."
Тодор Тодоров сподели с болка, че следствената тайна основно се нарушава от прокуратурата, особено в последните 10 години. "А прокуратурата е основната институция, която трябва да брани следствената тайна. Но тя с обяснението, че около някои от делата има обществен интерес, трябва да бъдат задоволени желанията на обществото да узнае някои факти. Вдигат следствената тайна и произнасят факти и обстоятелства по медиите.
Напоследък ми прави впечатление, че прокуратурата е част от онези сили, които искат да се премахне следствената тайна, за да се ползва от други хора. Тези хора най-често са политици. Тези хора са си въобразили, че с компромати и с подхвърляния на факти и обстоятелства по разследвания, предварителни проверки или други, ще оклеветят опонента и ще го обезсилят. Фактически не става така."
Тодоров е категоричен, че е абсурдно да падне следствената тайна, като се аргументира с примери. Според него разследването много ще се усложни. "Искането да падне следствената тайна е един съвременен маккартизъм."
Още за важността на следствената тайна, за контролната роля на съда в следствието, примери от недалечното минало, за нарушаваното на правата на пострадали, за предимствата на англосаксонската и на континенталната система, за обществената оценка на нашата съдебна система – чуйте целия разговор от звуковия файл.
Снимка – БНР
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо техните съдебни системи са причината, за да излязат хората на улиците . Когато една съдебна система е превзета, можем да видим как може да бъде използвана. В Турция, например, една журналистка, с..
Село Глава се намира в община Червен бряг, плевенска област. Селото е създадено в края на XIV в. и носи името от това време. Една от легендите за името е, че поради благоприятните условия в местността, хората изкарвали на паша добитъка си там и поставили на кол череп на животно, който да служи като ориентир. Главата на животното се превърнала в..
В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg