Той е творец, чието присъствие на музикалния ни небосклон през втората половина на XX век е определяно като поява на метеор, като изключително явление, като епоха. И това признание идва не само от почитателите, приятелите и съмишлениците, но и от онези, които влизат в открита колизия с него, независимо дали тя е на естетическа или идейно-художествена основа. Защото всяка негова позиция е ясно и точно аргументирана, независимо дали ще бъде защитавана в полето на словото или със средствата на музиката: сътворена от самия него или интерпретирана с ювелирна прецизност и с идеята българския слушател, а и българския музикант да бъде запознат с най-новото и съзидателното, което ражда настоящото време. Затова за многобройните му възпитаници по композиция и дирижиране неговото име може да има само едно определение и то е – харизма!
Всичко това е част от образа на просветителя диригент, композитор, ерудит, естет, теоретик, музикален писател и общественик Константин Илиев, чиято стогодишнина от рождението българската музикална общественост отбелязва с различни събития през 2024 г.
Роден на 9 март преди 100 години в София, Константин Илиев започва да се занимава с музика на 11-годишна възраст с цигулка при Иван Пеев и Камен Попдимитров, взима уроци по хармония и композиция при Парашкев Хаджиев, за да завърши през 1946 г. Музикалната академия с цели три специалности: композиция при Панчо Владигеров, дирижиране при Марин Големинов и цигулка при Владимир Аврамов. Вдъхновен от новите хоризонти, които разкриват композиционните техники на времето, младият творец често дебатира открито със своите учители по тези въпроси и това негово дръзновение в сложната конюнктура на епохата, не само в България, но и в Европа след Втората световна война го утвърждава като една от най-противоречивите фигури в съвремието ни наред с такива имена от тази генерация като Лазар Николов и Георги Тутев. Едновременно отричан и критикуван дори от учителите си заради естетическите и идейно-художествените си позиции като композитор, но паралелно с това и приносите му в това поприще, както и в диригентското изкуство му донасят две Димитровски награди и званието "Заслужил артист" – едни от най-високите отличия за онова време. Той оставя името си като учредител на Русенската държавна опера и симфоничен оркестър, неколкократните му пребивавания в Софийската филхармония са увенчани с двата големи гастрола на състава в САЩ през 1978 и 1982 г. с изнесени общо 84 концерта, основава и Фестивала за камерна музика в Добрич, в който поле за изява получават най-големите български изпълнители, и който днес носи неговото име. Сред многобройните му записи с различни оркестри блестят и тези с оркестъра на Музикалната академия (тогава Българска държавна консерватория), с който реализира интегралното изпълнение на цигулковите концерти на Моцарт със солист Георги Бадев. Необходимостта да защити своите тези за новата музика и нейното утвърждаване отвежда Константин Илиев и в полето на музикалната теория и публицистика, където оставя значим брой съчинения, в това число и монография за Любомир Пипков.
Константин Илиев ни напусна в разцвета на творческите си сили на 6 март 1988 г., само три дни преди да навърши 64 години, оставяйки музикални творби в музикално-сценичния и кантатно-ораториалния жанр, солова, вокална и камерна музика, както и музиката към някои от най-известните български филми като "Наша земя", "Сиромашка радост", "Гераците", "Ребро Адавово", "Другото щастие", "Отвъд хоризонта" и "Златният зъб".
В няколко поредни издания (във вторник от 19.30 часа) предаването "Студио музика" отдава заслужена почит към личността и делото на Константин Илиев със спомените на някои от неговите възпитаници, близки и съмишленици, както и с много музика, сътворена от Константин Илиев или от други автори, прозвучала под негово диригентство. Разбира се, няма да отминем и записите на неговия глас, съхранени в Златния ни радиофонд.
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
След два студийни албума и един концертен дуетът Димитър & Христо издава "Несломен". Новият албум включва осем песни, повечето от които са в колаборация с цигуларката Анна-Мария Тамахкярова, позната като ANIMA. "Несломен" се казва и първата песен от албума, която има кънтри-етно звучене. "Тази дума отговаря на много неща и по някакъв начин ще..
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор на спектакъла е Николай Гундеров, познат на публиката с неподправения си почерк в жанра комедия. Той е и сценарист на новия текст по пиесата на Добри Войников, където героите са поставени в..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
На 22 ноември в зала 1 на НДК в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на "Берлингуер. Голямата амбиция " . Филмът..
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg