Какво следва за Европа след изборите за ЕП, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Момчил Инджов, кореспондент на "Клуб Z" в Брюксел.
Кои са печеливши в Европа
"В Европа да се надяваме на европейското мнозинство, защото то се запази. Трите главни политически сили: ЕНП, Прогресивния алианс на социалистите и демократите и либералната група "Обнови Европа" запазиха своето абсолютно мнозинство и ще имат малко над 400 депутати, общо от 720, колкото ще бъде новият ЕП. Това е добрата новина. Лошата е надигането на крайната десница, но и там пък има нещо, което би могло да вдъхне оптимизъм, че май няма да се получи трета крайнодясна група, защото никой не иска да се съюзява с "Алтернатива за Германия", освен нашето "Възраждане" и още една-две малки партии."
Европейското блаженство
"Никога не е имало такова, защото дори и да е изглеждала задрямала Европа, това никога не е било така, защото благоденствието не може да бъде оставено на самотек. То трябва да се поддържа, това е както ако запалите дърва, за да горят, трябва непрекъснато да се слагат подпалки. Същото важи и за благоденствието и демокрацията – те трябва да се поддържат и отстояват. Защото, ако се оставят на самотек, нещата тръгват на лошо, и ето, при малкото проявена небрежност през последните години това доведе до вдигане на крайната десница. Даже тази небрежност и подценяване на опасността доведе до войната в Украйна."
Подценените Путин и пропаганда
"ЕП е все пак една демократична европейска институция. Т.е. там има постоянно избори на пет години, което означава, че колкото и успешен управник да си, се явяваш на изпит. Това е един начин за самокоригиране. Тъй като Европа е демократично устроена, тя успява да се самокоригира. Когато обществото и системата са демократични, винаги може да се самокоригират. Путин беше подценен още през 2000 година, на седмия-осмия месец, след като стана президент, когато потъна подводницата "Курск", защото реакцията му, поне нас от Източна Европа, ни върна в Съветските времена, където за такива бедствия и катастрофи се премълчаваше и човешкият живот нямаше стойност. Но няма нищо опасно, няма да умре ЕС."
Франция
"Моето мнение е, че Макрон постъпи правилно, защото сега е шансът да се попречи на крайната десница да овладее Франция. Или да ѝ се попречи повече, отколкото след три години, когато във Франция са президентските избори. Сега ще ѝ се попречи повече, отколкото тогава би могло, и това ще стане чрез избори и чрез коалиция. Хората просто виждат, че самото свикване на тези предсрочни избори е тъкмо резултат от ниското доверие, но и би трябвало да видят и че това е един сигнал, една червена лампичка за надигащата се опасност. Според мен, това цели Макрон."
Доколко обществото припознава случващото се като опасност
"Ще припомня нещо, което се случи преди малко повече от 20 години, когато до втория кръг на президентските избори достигнаха Жак Ширак и Жан-Мари льо Пен - бащата на Марин льо Пен. Тогава кандидатът на социалистите отпадна и социалистите гласуваха с омерзение, даже демонстративно пускаха бюлетините с ръкавици, след което ги хвърляха, но все пак гласуваха в полза на Ширак. Така че, може би ще се стигне пак до там – ще гласуват с омерзение за Макрон, за по-малката злина. Това се случва навсякъде все пак, не само в България."
Процесите във Франция, Германия, Австрия, България
"Разбира се, грешките водят до наказателен вот, защото гласуването за крайнодесни формации може да се тълкува и като наказателен вот, защото проблемът с миграцията е твърде голям в Западна Европа и не само. Проблемът с огромната бюрокрация в някои държави също е важен. Има и по-дребни проблеми, например аз живея в Брюксел, един от градовете с най-кошмарно движение. Едно време преди 15-20 години магазините се зареждаха нощем. Сега напълно нормална картина е посред бял ден в час пик, пред някой магазин на неширока улица, но с интензивно движение, да спре камион и да зарежда магазин. Това се прави, защото бизнесът, видите ли, би пострадал от кризата и не иска да плаща пари за извънреден труд през нощта. Е, как да не е в състояние да плаща?! В състояние е да плаща, разбира се. Това са малки наглед неща, но дразнят хората и водят до кризи, от които популистите печелят. Хайде обяснете това на един обеднял, ядосан човек в резултат от някаква криза, че популистите няма да оправят нещата. Той просто не иска да слуша и не можете да му се скарате."
Еднакви ли са процесите в България и в Европа
"Хем са еднакви, хем не са, защото все пак в България има нещо специфично – тя е държава от Източна Европа. Освен това, България, заедно с Румъния, е сред страните, които закъсняха със седем години с промените, т.е. ние вървим седем години назад. Това води до един по-изостанал манталитет на гражданите по отношение на това какви партии влизат в нашия парламент. Предимството на България пред страни като Грузия и Македония е, че е член на ЕС и не трябва да се допусне по никакъв начин да излиза от него. Вярвам, че няма и да има толкова силни желания за това, защото мнозина разбират все пак, че има някакви ползи – и те са повече от вредите."
Снимка – личен архивВ предаването Lege Artis гостува изпълнителният директор на МБАЛ “Рахила Ангелова” – гр. Перник, Емил Ненков, който сподели актуална информация относно състоянието и бъдещето на АГ отделението в болницата, както и предизвикателствата, пред които е изправено лечебното заведение. Кметът на Перник с временно решение на кризата в родилното..
Специалистите по здравни грижи желаят да станат договорен партньор на здравната каса и да се въведе стандарт по здравни грижи. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) настоява за сключване на договор между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и всички изпълнители на здравни грижи в извънболничната помощ...
Аржентина е страна, преживяла не една, а няколко големи икономически кризи. За повечето аржентинци думата "дълг" е не просто термин от учебници по икономика, а лично преживяване, белязано от инфлация, безработица и фалити. През 2005 година в сградата на Факултета по икономически науки към университета на Буенос Айрес е създаден един нетрадиционен..
Седмици след разрушаването на домовете на живеещите в столичния квартал "Захарна фабрика" ромски семейства в "Нашият ден" разговаряме с журналиста Иван Радев – за обществената подкрепа и омраза и за човешките истории зад хуманитарната криза. БХК: ЕСПЧ постанови нови привременни мерки за останалите без дом от "Захарна фабрика" По думите на..
В деня, в който Общото събрание на съдиите във Върховния административен съд ще обсъжда ограничаването или yтвъpждаването на пpaвoтo нa гpaждaнитe нa дocтъп дo oбщecтвeнa инфopмaция пo дeлaтa cъc знaчим oбщecтвeн интepec – разговор в "Нашият ден" с Александър Кашъмов , адвокат и представител на фондация "Програма Достъп до Информация"...
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Художничките Ива Колоренчова и Маркета Варадиова представят съвместна инсталация в изложбеното пространство на Чешкия център, вдъхновена от пейзажа на..
За първи път на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев" ще се играе "Сън в лятна нощ" . Една от най-поставяните пиеси на Шекспир ще има премиера в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg