Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Второто издание на форум "Буна" – приключение и предизвикателство, което продължава

| обновено на 05.06.24 в 17:11

Второто издание на форума за съвременно изкуство "Буна" представи 67 събития – изложби, пърформанси, прожекции, дискусии, концерти, арт експерименти и градски намеси на 27 места в морската столица. Във форума участваха 188 артисти от 12 държави, а провеждането му се дължи на организаторите фондация "Буна" и сдружение "Таляна" с помощта на Национален фонд "Култура", Община Варна, Министерство на културата, Градска художествена галерия - Варна, Регионален исторически музей - Варна, Археологически музей - Варна, Дом на архитекта - Варна, Френски културен институт в България, Гьоте институт, посолството на Косово, както и усилията на над 60 доброволци.

Нели Вълчева

Темата на "Буна" тази година беше "Природата на връзките" и човешките отношенията със света.

Идеята на фестивала във Варна отразява съвременното разбиране, че човешката грижа вече не е само защита на индивидуалните права и свободи, но и защита на благосъстоянието на другите, включително и грижа за естествената среда около нас, а природата на всички тези отношения подлежи на непрестанно преосмисляне от различни аспекти и гледни точки, включително и чрез изкуство.


Някои от участниците в "Буна" 2: Мартина Вачева, Калоян Илиев - Кокимото, Антония Колева - Нитра, Сдружение Еклектик, Sold out design/untiled gallery (Берлин), U10 (Белград), Сдружение Форум за визуални изкуства (Букурещ), Александър Виолетов, Димана Латева, Войн де Войн, Мария Налбантова, Михаела Лакова, Мариела Гемишева, Недко Солаков, Аксиния Пейчева, Лъчезар Бояджиев, Симеон Симеонов, Елена Димитрова, София Димова, Йордан Костов, Павел Царов, Нено Белчев, Никола Цветанов, Веселин Димов, Весела Ножарова, Галина Станева, Антоанета Куик, Радина и Рослана Йотови – Rawlab, Невелин Иванов - Нево, Куентин Алкайна (Франция), Себастиян Куик (Швеция), Дагмар Шурер  (Германия), Гьонюл Нюхоглу (Турция), Ева ван Дер Занд (Нидерландия), Рейнис Йонайс (Латвия), Смиля Игнятович и Бояна Атлия (Сърбия).


Обелиски от стиропор и Черно море от битум бяха арт намесите в градската среда, които развълнуваха някои варненци дотолкова, че се наложи да бъдат премахнати.

В силуетите на Стоян Дечев "Черно море от черно" зрителите трябваше да разпознаят гибелта на едно море заради сероводорода и да се замислят за неразумните човешки дейности, които го съсипват, както и за боклуците и мръсотиите във водите му. Вместо това обаче, инсталацията в две части стана обект на недоумение и негативни коментари.

А дни преди закриването на "Буна" беше вандализирана и се стигна до премахването ѝ.

Стоян Дечев получи награда от журито на "Буна" за градска намеса, заради важния проблем, който неговата творба от битум повдига - ролята на Черно море в съвременните геополитически събития и огромното количество отпадъчни води и замърсители, които хората изливат в него.

Още една градска арт провокация пострада от човешка намеса. Творбата "Стели" на Симеон Сименов беше оприличавана от минувачи на хладилници, тя представляваше три бели стиропорни колони, символизиращи историята, така както в миналото каменни обелиски с надписи са увековечавали велики събития. Идеята на автора е, че историята вече е изтрита, понеже се пренаписва постоянно. По стените на стиропорите обаче се бързо се появиха големи драскотини и вдлъбнатини, а един от тях беше нашарен с цветни спрейове, което наложи и тяхното преждевременно премахване.


Част от творбите от форум "Буна" остават във Варна, а други ще бъдат показвани в експозиции в други градове. Очаквайте на 11 юни специалното издание на "Аларма" с гости – артисти, участници във Форума.

Чуйте един от организаторите на форума – Нели Вълчева, председател на фондация "Буна" и директор на галерия "Ларго".

Снимки: форум "Буна" - Варна, Ася Чанева
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Георги Тошев: Георги Парцалев е незабравим

100-годишнината от рождението на Георги Парцалев се отбелязва с различни инициативи през 2025 година в цялата страна. За любовта към актьора, която няма срок на давност, за предстоящите празнични инициативи и за представянето на новото допълнено издание на книгата "Хамлет от град Левски" в Регионалната библиотека "Николай Вранчев" в Смолян,..

обновено на 21.03.25 в 16:53
Снимката е илюстративна

Само вносно

В редакция "Хумор и сатира" се стремим да подкрепяме родното, макар, защо да крием, български са само сърцата ни и бельото ни, като с бельото при някои редактори има изключения. Модерни времена!  И все пак, важно е желанието и то понякога дава своите плодове, както ще се убедите в неделя веднага след новините в 18 часа , но освен него, можете да..

публикувано на 21.03.25 в 16:00

Празникът на пролетта и обновлението Науръз

В дните на пролетното равноденствие в много страни по света се отбелязва Празникът на пролетта и обновлението Науръз. Преди много хиляди години на Изток Науръз се празнува като началото на новата година и малцина знаят, че в деветата по големина страна в света Казахстан този празник се чества доста широко. През месец март в Страната на..

публикувано на 21.03.25 в 15:00
Анна-Валерия Гостанян в

Празнуваме Световния ден на кукления театър

В Световния ден на кукления театър в "Артефир" се включва куклената актриса и режисьор на куклени постановки Анна-Валерия Гостанян. И днес Гостанян е в процес на репетиции в Младежкия театър "Николай Бинев", където поставя като режисьор куклените пиеси за деца " Парченце от Луната", "Мечо Пух", "Малката кибритопродавачка". Най-новият..

публикувано на 21.03.25 в 14:24
Костадин Костадинов

Наситеното време в романа "Последният войнишки император" на Костадин Костадинов

Добрата литература не само разказва интересни истории, а умее да припомня забравеното, да разкрива за читателя непознатото. "Последният войнишки император" се казва новият роман на издателя и писател Костадин Костадинов. Костадинов е познат на читателите с успешния си дебютен роман "Ловецът на пеперуди", отличен с литературните награди "Хеликон"..

публикувано на 21.03.25 в 13:50