Въображаемият процес срещу Путин се разигра и на "Варненско лято" 2024

"Хага", спектакълът, носител на "Икар" 2024 за най-добра театрална постановка, се игра две поредни вечери на сцената на 32-рото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято".

Представлението предизвика публиката със своята категорична връзка с непосредствената ни реалност. В неговите рамки актьори от Народния театър навлязоха в гротескна, едновременно комична, но и смразяваща фантасмагория. Фантасмагория, която обаче се базира на реални събития и хора, свързани с настоящата война в Украйна. Пред очите на зрителите се разигра въображаема версия на процес срещу Путин и неговото обкръжение в Хагския съд, като всичко това всъщност се случваше в главата на дете, което се превърна в главен обвинител.

Драматургът Саша Денисова пише пиесата "Хага" скоро след нахлуването на Русия в Украйна и периодично я изменя спрямо актуалните развития. Специално за нейното поставяне на сцената на Народния театър режисьорът Галин Стоев се завърна в България от Франция, където от 2018 година е артистичен директор на градския театър в Тулуза.

В изданието на "Артефир", което се излъчи от Варна, актьорите София Бобчева и Христо Терзиев разказаха какво в действителност се случва в главата на това дете, което води въображаем процес срещу Путин.

"Хага" е доста тежък спектакъл, както и да го погледнеш, но пък изигран и изпълнен с лекота, което е най-магическото. Това Галин Стоев го е постигнал с нас – тази лекота на тази тежка тема. Мисля, че така човек много по-лесно може да внуши нещо от сцената. И през детето, а има и комични моменти все пак. Темата е важна и е една активна позиция", каза София Бобчева.

В основата на този текст се преплитат реални елементи от политическата и идеологическа реалност на Руската федерация с фрагменти от документални военни истории и семейни трагедии, които изграждат образа на войната през емоционалния свят на момиченцето, изиграно от Кремена Деянова.

"Мен лично много ме занимава темата за това как обикновените хора страдат заради тези, които имат власт – допълни по темата Бобчева. – Дали ще е този, или онзи – няма значение. Те са хората с власт и обикновените хора, мен това ме влудява. Тази тема всъщност най-много ме занимава. И то не просто имагинерно, а наистина ме занимава, защото в момента се случва. Можем и паралел с България да направим."

Актрисата разкри и ключов елемент от изграждането на своя персонаж в представлението:

"В моя персонаж има един момент, един монолог, който за мен е монологът на носталгията. Това усещане трябва да носи – носталгия за СССР, за това преди как е било, вечните разговори. То даже не е идеята да съдиш, то няма какво да съдиш, ти просто представяш човека, а публиката отдолу получава усещане. /…/ Всичките персонажи в пиесата са такива, те защитават своята истина. Дали ние като публика, като хора, които играем в нея, споделяме същата истина – това е друга работа. Но ние защитаваме героите си и тяхната истина, това е и майсторството на Галин."

Идеята на пиесата преди всичко е да предаде в разбираема за зрителите форма факта, че света в момента е свидетел на материализацията на една митология на злото. Затова и "Хага" не е толкова пиеса, колкото терен за игра и изследване на интимното ни разбиране за добро и зло.

По този въпрос Христо Терзиев разясни:

"Това, което Галин ни обясняваше, той не се е занимавал с политически театър, но най-трудното е, че в тази зловеща приказка всъщност е много малка дистанцията между това, което се случва на сцената, и реалните персонажи. Публиката е леко озадачена, хората не знаят как да реагират – дали да се засмеят, дали е смешно това, което все пак е във връзка с такъв проблем като войната. Точно тази скъсена дистанция според мен създава много особено настроение у публиката."

Виталната сила на представлението идва от колективната енергия на актьорската трупа на Народния театър. И докато всеки един от тях играе не реалното историческо лице, а негов аватар, роден в съзнанието на детето, което разказва, то работата на Христо е по-различна.

"Моят персонаж е в ситуацията, в която представя как един обикновен човек, и то нелош, не е зъл, в определена ситуация може да прояви убийствени черти от характера си. Това може да се случи на всеки, все пак хората не са само представителна извадка, а реагират според различните ситуации. Моят войник просто е поставен в едни ужасни обстоятелства, които биха могли да се случат потенциално на всеки."

"Хага" е поредният пример за театъра, който умее да вълнува зрителите и да ги накара да се събудят и вземат решение за собствената си позиция по съществените обществени въпроси.

"Аз вярвам, че една от основните мисии на театъра е да ни помага в нашите битки и да отразява точно действителността. В този смисъл с това представление ние наистина сме страхотни (смее се), ние сме като едни театрални пролетарии – това Маргарита Младенова го каза, изкопирах го от нея. То не е идеята да даваме морал, но ако може зрителят по време на един спектакъл да се замисли за себе си и да стигне до някакви свои лични изводи, тогава нашата работа вече е свършена. Да се развълнува, да достигне до някакъв катарзис – било то от смях или от тъга", каза още Христо Терзиев.

Цялото интервю с актьорите от "Хага" – представлението, част от програмата на 32-рото "Варненско лято" – чуйте в звуковия файл.