Проф. Светлана Николова, директор на Ботаническата градина на БАН в София, представя в "Нашият ден" новата инициатива за опазване на опрашителите в градска среда.
От 6 юни посетителите на Ботаническата градина ще могат да се насладят на красива, медоносна градина с десетки видове растения, чийто прашец и нектар са храна за пчелите и множеството други опрашващи насекоми.
Медоносните пчели са важни опрашители, но съвсем не са единствените насекоми, които участват в процеса опрашване на растенията. Дивите пчели, осите, мухите, пеперудите, бръмбарите, дори някои видове птици и прилепи събират и пренасят цветен прашец.
"Опрашителите са от изключително важно значение за поддържането на екосистемите, но имат и значение и за производството на семена и плодове. Ако ги нямаше, щеше да има липса на плодове и зеленчуци, разказва проф. Николова. По думите на професора, според статистика на ЕС, около 80% от европейските култивирани и диворастящи растения зависят от опрашването на насекомите. Финансовото измерение на този принос възлиза на 15 милиарда евро годишно. По този начин опрашителите предоставят така наречените "екологични услуги".
През последните 15 години милиарди медоносни пчели напускат своите кошери, за да не се върнат никога повече. Само в Европа около 2000 вида пчели са включени в червения списък като застрашени. До голяма степен тази тенденция е следствие от интензивното застрояване и отгледжането на монокултури в селското стопанство, изтъква проф. Николова.
"Бихме искали да популяризираме сред жителите на София и околните градове и села, това, че всеки би могъл да подпомогне оцеляването на опрашителите, които са особено важни и за човека, и за природата.", казва проф. Николова. Тя съветва хората да засаждат цветни лехички, тъй като цъфтящите растения носят не само естетическа наслада и уют, но служат и за храна на опрашващите насекоми.
Проф. Николова отправя покана към слушателите да се насладят на медоносната цветна приказка в Ботаническата градина и да се запознаят с колекцията от над 6000 растителни видове в най-богатите оранжерии на Балканския полуостров.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" беше обсъдена темата (Не)възможните прогнози за войната в Украйна. Гост в студиото беше военният експерт Илия Налбантов, с когото се върнахме към прогнозите му от предишни предавания. Илия Налбантов: Украйна е обречена да победи Илия Налбантов, военен експерт: Украйна върви бавно към..
Запознаваме слушателите на 'Нашият ден" със спорта пикълбол – новата спортна мания в Европа и у нас . Пикълболът се появява през 1965 година в САЩ и представлява ракетен спорт . Съчетава в себе си елементи на тенис, тенис на маса, бадминтон и може да се играе и в открита, и в закрита среда. От 2022 година съществува Българската..
Гост в рубриката "Темите на деня" е Петър Петров, експертът, който ни предупреждава, че животът ни няма как да е същият след изкуствения интелект. Предстоящата му книга, посветена на тази тема, обещава да разкрие нови аспекти и предизвикателства, пред които ще се изправим с развитието на технологията. В предаването той сподели, че..
Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ е Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни и..
Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
Айндховен е един от най-високотехнологичните градове в Нидерландия, където диаспората на българите се разраства стремително. За Българския културен хъб..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
