Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция обявиха съвместната инициатива под надслов "14 века България в Европа". На обща пресконференция генералните директори на трите обществени медии заявиха намерението си да работят заедно за реализирането на тази инициатива. Те се стремят да насочат вниманието към приноса на България в Европа и отговорността към историческата памет.
В рамките на инициативата ще бъдат отбелязвани значими за страната годишнини в периода 2024 – 2032 г., с акцент върху предстоящата през 2031 г. 1350-годишнина от основаването на Първата българска държава. Сред значимите дати, залегнали в календара на инициативата, са 200-годишнината от издаването на "Рибния буквар" на Петър Берон, 1170 години от създаването на първата българска писменост от светите братя Кирил и Методий, 1100 години от признаването на Българската патриаршия и др. Заключителните събития ще са свързани с 1400-годишнината от създаването на Стара Велика България и 270 години от написването на "История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски през 2032 година.
В интервю за предаването "Terra Култура" генералният директор на БНР Милен Митев сподели за значимостта на инициативата:
"Факт е, че информационният поток е много наситен и хората често обръщат внимание на това, което се случва днес, забравяйки за важните събития от миналото. Именно тук е ценността на програмата "Христо Ботев" и предавания като "Terra Култура", които ни карат да се спрем и да се замислим за историческия контекст."
Според Митев "България има своето място в Европа не само като географско и териториално пространство, но и като културен и духовен център". Той подчерта, че инициативата е започнала като идея на Българската национална телевизия, но скоро е "прегърната" от БНР и БТА.
"Не бива да се фокусираме само върху годишнината от основаването на българската държава, но и върху други значими дати и юбилеи, които ще отбележим до 2032 г.", добави той.
Генералният директор на БНР акцентира и върху важността на партньорствата с други медии, държавни институции, образователни и научни организации като БАН, които вече изразиха желание да работят съвместно с обществените медии.
"Обществените медии са тези, които трябва да започнат разговора за българската история и култура, като използват своите изразни средства, за да запознаят аудиторията с важните годишнини“, каза Митев.
На въпроса как би се обърнал към бъдещия ръководител на БНР, който ще бъде на този пост през 2031 г., той отговори:
"Към всеки следващ ръководител бих отправил посланието най-напред да оцени направеното до момента, преди да реши кое от него да остави и кое да промени. Историята е багаж, който понякога може да бъде тежък, но и много ценен."
Митев отбеляза, че в последните години БНР се е модернизирала не само технологично, но и като отношение към аудиторията. Важно е обществените медии да продължат да създават качествено съдържание и да достигат до своята аудитория чрез различни платформи, включително социалните мрежи и новите технологии. В тази връзка той спомена за предстоящото създаване на мобилно приложение на БНР и редизайн на сайта.
"Нашата цел е да бъдем навсякъде, за да може аудиторията да ни намери по удобен за нея начин. Заедно с това ще изграждаме технологична инфраструктура, с която колегите да работят ефективно", завърши той.
Инициативата "14 века България в Европа" е амбициозна и дългосрочна, като целта е да се създаде приемственост и последователност в работата на обществените медии, които да продължат да информират и образоват обществото за важните исторически събития и тяхното значение.
Чуйте разговора в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
На 22 ноември в зала 1 на НДК в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на "Берлингуер. Голямата амбиция " . Филмът..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg