Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какъв въздух диша България?

Снимка: БГНЕС

За пролетния въздух, който не навсякъде е такъв, какъвто ни трябва – разговор в "Нашият ден" с Христо Христозов от представителството на гражданското обединение "Дишай, България" в Димитровград.

Към момента гражданската организация събира подкрепа в искане на повече информация за проблемите на официалната система за измерване на въздуха. Исканията към Министерството на околната среда и към ИАОС са да бъде публикуван докладът за състоянието на мониторинговата система и да бъдат предприети незабавни мерки за отстраняване на проблемите, като процесът бъде прозрачен.

Христозов разказва, че изводите за наличието на нередности почиват на анализа, направен от гражданското обединение "За Земята", относно нивата на азотен диоксид в периода 2021-2022 година. Данните се разминават с официалните данни на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС). В тази връзка гражданските активисти са изискали да бъде изготвен доклад от страна на ИОАС за работата и разположението на мониторинговите пунктове. По думите на Христозов през 2022 година докладът е изготвен и изпратен в министерството, но вече три години липсва публичност.

Важно е да знаем какво дишаме, тъй като мръсният въздух предизвиква дихателни и сърдечни болести. Христозов разказва, че след "Големия смог" в Лондон през 1952 година, в следствие на който в същия ден умират 4000 души, а в следващите седмици жертвите стават 8000. Също така 100 000 души развиват респираторни проблеми, Европа осъзнава прякото влияние на въздуха върху човешкото здраве.  

Христозов споделя, че от 2021 година ситуацията в Димитровград става критична, след като в рамките на половин година Електроцентралата ТЕЦ "Марица 3" превишава близо 30 пъти часовите норми на серен диоксид. По наредба за една година са позволени 24 превишавания на нормата, пояснява Христозов. През 2022 година в Димитровград са измерени най-високите стойности на серен диоксид – 2 хил. микрограма (при допустими 350 микрограма на час), като вместо да бъдат предупредени жителите на града да останат в домовете си, те са оставени да прекарат съботния ден в активности навън. Христозов споделя, че населението в Димитровград се е обединило около каузата за по-чист въздух. 

По думите на госта на този етап съществуват законови спънки за разрешаването на проблема с мръсния въздух. Въпросът в много населени места е комплексен, тъй като нивата на фини прахови частици и вредни вещества във въздуха зависят от съвкупност от фактори. Ето защо е важно да бъдат поставени правилни датчици, а данните за състоянието на въздуха да бъдат публични, заявява Христозов. 

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20