Отпадъкът – хибрид между природа и култура

Науката често се отнася до взаимовръзката ни с околния свят на всекидневно и дори на битово ниво. Отношението към боклука е показателно за ред характеристики на обществото. Всеки от нас има представа за "чистото общество" като подредено и напреднало и "мръсното общество" – затънало в проблеми и боклук. Дебатите по отношение на отпадъците мобилизират гражданска енергия и най-често се концентрират в "за" и "против" конкретни съоръжения, а не по същество в питането за бъдещето на отпадъците. Какво ни казва отпадъкът в "Нашият ден" разказва доц. Велислава Петрова, автор на книгата "Отпадъкът като ресурс и въображение. Антропологически перспективи", върху която  утре (29 май) от 18 ч. ще се проведе дискусия в Софийския университет.

По думите на доц. Петрова една от функциите на боклука е да маркира по-уязвимите в икономически план населения и локации. Отношението към боклука разкрива социалната йерархия в дадени общества и ни прави по-чувствителни към отговорността за това, което произвеждаме.

• От богатство до боклук

"Боклукът е един акт по категоризиране. Решаваме какво да категоризираме като боклук на всекидневно и на обществено ниво. Дали ще запазим, поправим или изхвърлим една пералня за мен е много вълнуващо. Има вещи, които ни носят спомени и са важни за нас, затова ги държим в едни междинни пространства. Нещата, които изхвърляме около кофите за боклук, са форма на преразпределяне – възможност те да стигнат до хора, които имат нужда от тях.", заявява доц. Петрова.

Според социолога е важно в международния поток от отпадъци да знаем какво да правим с генерирания боклук на локално ниво. Доц. Петрова дава за пример боклука на София, който продължава да бъде изнасян към други локации, където се поема отговорност за него – практика, която не изглежда особено справедлива.

• Екологията през погледа на Малкия принц: Как се притежава роза?

Доц. Петрова изтъква, че домакинската смет в България е много по-малко от тази в ЕС – 2-3 % у нас в сравнение с 9 % в Европа. Това се дължи до голяма степен на факта, че все още сме бедна държава с малък БВП и нисък стандарт на живот, пояснява гостът. В същото време България е на второ място по произвеждане на друг вид отпадък – строителен и минен, заявява доц. Петрова.

"Чувствителни сме към отпадъците, които произвеждаме като граждани, но си даваме много малко сметка за мястото на индустрията в произвеждането на отпадъците. На колективно ниво са необходими по-ясни политики къде и как могат да се намалят отпадъците и да се вкарват в друг вид производство.", казва доц. Петрова и допълва, че това е проблем в световен мащаб, който изисква повишено обществено внимание. Стремежът към генериране на по-малко отпадъци, по думите на доц. Петрова, изисква преосмисляне на досегашния ни удобен начин на живот. В по-глобален план борбата с боклука предполага различна икономическа структура и целенасочени политически усилия, заявява гостът.

• "Кафяви контейнери за биоотпадъци" – важни са, но защо?!

На локално ниво, според доц. Петрова, един от основните проблеми е липсата на доверие в системата. Хората преди години виждат как разделените отпадъци се събират накуп в един камион и продължават да вярват, че това е практиката. Доц. Петрова цитира теоремата на Томас, отнасяща се до самореализиращото се пророчество, според която, ако много хора повярват в нещо, реализирането му в даден момент става неизбежно. Гостът изтъква, че най-важно е системата да заработи по удобен за хората начин, тъй като боклукът е нещо всекидневно.

По думите на доц. Петрова боклукът поражда силно символно въображение, защото притежава хибридна същност – намира се на границата между природата и културата. "От една страна боклукът е резултат от нашата собствена дейност в света – продукт на дейността, с която трансформиране природата в културен обект. Една пластмасова бутилка е част от индустриалния процес и като такава е култура парекселанс. Дори хранителните отпадъци също преминават този процес на културно преработване, защото готвенето е част от културния свят. Обаче в момента, в който боклукът стане боклук, започват други процеси, свързани с преплитането му отново в природата – гниене, разпадане, разлагане. Природата преработва културата. Именно тази флуидност на границата създава напрежение по отношение на категорията.", обяснява доц. Петрова.

• Екологично предприемачество в училище

Социологът допълва, че в исторически план тези категории се променят, а с тях се изменят и обществените нагласи. Например социалистическата държава вижда опасност в боклука, поради неговата природна същност – той е носител на зарази. Доц. Петрова пояснява, че тази нагласа се дължи на факта, че социализмът си поставя за цел да индустриализира и урбанизира, което е свързано със стремеж за контрол над природата. Преходът от планова към пазарна икономика превръща боклука в заплаха за природата, заявява доц. Петрова. Екологията започва да придобива важност през 70-те години, като в световен мащаб кара човека да се замисли за отпечатъка, който оставя след себе си. Ето как се изменя връзката между природното и културното, за да се стигне до днешното разбиране, че обитаваме света наравно с животните и бактериите.

Представянето на книгата "Отпадъкът като ресурс и въображение. Антропологически перспективи" ще се състои утре (29 май) от 18 ч. в Нова конферентна зала (Огледалната зала) на СУ. Дискусията, чиито модератор ще бъде д-р Иво Страхилов, ще разгледа изследванията на Никола Венков, д-р Атанаска Станчева (БАН) и доц. Галина Гончарова – ръководител на катедра "Културология".

Повече по темата чуйте в звуковия файл: