Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Законът за авторското право и сродните му права – изменения и предизвикателства

Петя Господинова, Анелия Торошанова, адв. Десислава Матева (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Във времето на дигиталното потребление на култура и възхода на изкуствения интелект законодателството и творците са изправени пред нови предизвикателства. За новите промени в Закона за авторското право и сродните му права, проблемите на българските автори и измеренията на пиратството в "Законът и Темида" говорят адв. Десислава Матева, експерт по авторско право и Петя Господинова, заместник-председател на Асоциацията "Българска книга" и директор на издателство.

Петя Господинова започва разговора с покана към слушателите да станат част от най-голямото книжно събитие на открито – Пролетен панаир на книгата пред НДК, който се открива в днешния празничен ден – 24 май. Жителите и посетителите на София ще могат да се насладят на наситена културна програма, която ще продължи до 2 юни, съобщава Господинова и допълва, че в рамките на книжния панаир ще се проведе и Международен детски литературен фестивал.  

Адв. Десислава Матева споделя, че досегът с културата и литературата представлява преди всичко интимен акт и не е необходима изкуствена показност. "През годините хората все повече и повече имат необходимост от духовна храна. Все повече българите търсят легални модели за потребяване на култура – търсят книгата на пазара.", заявява юристът.

"Авторското право е призвано да брани и защити таланта, затова е много хубаво, че това е темата на разговор на 24 май. Авторското право е книгата, фотографията, а в съвременния технологичен свят – и компютърната програма. Факт е, че всичко започва от писмеността.", обяснява адв. Матева.

По думите на юриста обект на авторското право по дефиниция е произведение, което е резултат на творческата дейност на човека в областта на науката, литературата и изкуството. Има и права, сродни на авторското – правата на телевизионните и радио организации, продуцентите на филми и аудио-визуални произведения и артистите-изпълнителни. Вече в ЕС е признато и срочното право на издателите на публикации в пресата.

Промените в Закона за авторското право и сродните му права са се  наложили поради нужда от усъвършенстване и осъвременяване, но основната причина са били две директиви на Европейския парламент и на Съвета – Директива (ЕС) 2019/789 и Директива (ЕС) 2019/790. По думите на адв. Матева липсата на устойчива политика у нас е забавила имплементирането на директивите. Създадени са работни групи в Министерството на културата, които изготвят промените, и те вече са в сила от 1 декември 2023 година. Едната директива е основополагаща по отношение на новите форми на използване в онлайн средата, а другата доусъвършенства правната уредба по отношение на радио и телевизионните използвания, пояснява адв. Матева.

Господинова, от своя страна, изтъква, че правата на интелектуална собственост в издателския бизнес са основен механизъм за защита на творческите усилия на авторите и предоставят възможност за пазарен успех и икономическа стабилност и на издателствата. Битката за авторските права, по думите на Господинова, е ежедневна, като най-сериозни щети нанася пиратството в интернет и нелегалното разпространение на новоиздадена литература онлайн. "През последните години българската литература е предпочитана пред преводната – най-продаваните книги са от българските автори, така че нашите съвременни автори и класици страдат от това. Навлизането на ИИ удари по-сериозен шамар на книгоиздаването.", заявява Господинова. Тя изтъква, че хората в сферата на книгоиздаването образуват своеобразна екосистема, в която и писателите, и преводачите, и издателите, и художниците биват засегнати от нелегалните практики.

Новите промени в Закона са въвели правната възможност за лицензиране на съдържанието в платформите за генериране на съдържание от потребител, съобщава адв. Матева. Става въпрос за платформи от порядъка на Ютюб. В българския закон отпада 10-годишно ограничение, лимитиращо срока на годност за използване, който носителите на права могат да предоставят на ползвателите. Това е било голяма спънка, отнасяща се до развитието на бизнес моделите, особено в дигитална среда. 

Директивата е създала допълнителни гаранции и права за артистите и авторите по отношение на възможностите за справедливо или допълнително възнаграждение и допълнителни гаранции за прозрачност и отчетност от страна на ползвателите.  Според адв. Матева с тези промени е постигнат баланс в Закона за авторското право и сродните му права. Юристът допълва, че възможността за дисбаланс винаги съществува, тъй като технологиите всякога изпреварват законодателството.

Господинова заявява, че книгоиздателският бранш се опитва да потърси и предложи още мерки, свързани с нелегалното разпространение на съдържание онлайн, което води до изтичане на интелектуален труд. Според Господинова блокирането на сайтове би било добра законова мярка за прекратяване на порочните практики, които ощетяват авторите и издателите.  

Адв. Матева изтъква, че авторите са привилегировани за разлика от правоносителите в областта на индустриалната собственост, тъй като авторското право възниква още при създаването на произведението. Съществува набор от доказателства, като Законът борави с презумпция – до доказване на противното за автор се смята лицето, чието име, знак или друг идентифициращ белег стои върху съответното произведение.

Доказването на авторството е по-малкият проблем в сравнение с борбата с интелектуалното пиратство в онлайн среда, смята адв. Матева. Съществува така нареченият "Регламент за цифровите услуги", който действа в ЕС. Той предвижда мерки, даващи право на правоносителите да отправят искане за сваляне на незаконно съдържание. Важни са и мерките по отношение на посредниците, каквито са доставчиците на интернет свързаност. В България пазарът трябва да се цивилизова, за да бъде спряно пиратството, което все още процъфтява въпреки легалните възможности за дигитално потребление на произведения, смята юристът.

По думите на адв. Матева пропуск в Закона за авторското право и сродните му права, върху чието разрешаване вече се работи, е свързан именно с доставчиците на интернет. Когато има решение на съдебен или административен орган за установяване на нерегламентирано съдържание на правоносителите в такива платформи, сайтове и торенти, всички интернет доставчици, които дават достъп на своите потребители до тези сайтове, трябва да бъдат задължени от закона да прекратят достъпа на абонатите си. Сайтът може да е в съвсем различна юрисдикция, затова тази мярка, скрепена със съдебно решение, би била лесен начин да се предотврати нелегалното изтичане на интелектуална собственост, заявява адв. Матева.

Още за измененията и пропуските в Закона за авторското право и сродните му права, илюстрирани с някои интересни практически примери – чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Може ли да служим на Бога и на мамона

Притчата за безумния богаташ, която се чете по време на светата Литургия през 9-ата неделя след Кръстовден, ни разкрива съдбата на онзи, който си поставя единствена цел в живота - натрупването на земни блага. За разлика от другите живи Божи създания, които удовлетворяват единствено естествените си потребности, човекът е надарен с разум и воля. Те му..

публикувано на 17.11.24 в 09:40

Истината като жертва

Fake for/or Real е интерактивна изложба, създадена и като пътуваща, през 2020 година от Дома на европейската история в Брюксел. В България тя гостува 3 месеца (до 20 октомври т.г. в залите на Националния етнографски музей) и предизвика много голям интерес. Историята на подправянията и фалшификациите се оказа добър пример, за това как трябва да се..

публикувано на 16.11.24 в 10:05
Георги Лозанов

Доц. Георги Лозанов: Диктатурата става по-популярна перспектива от демокрацията

Тридесет и пет години след падането на Берлинската стена и очакванията на българското общество да стане част от демократичните процеси и форми на управления, сякаш вървим към провал. Доц. Георги Лозанов , преподавател във ФЖМК, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" кой, защо и как бяха превзети България и българските медии след 10..

публикувано на 16.11.24 в 09:00
проф. Димитър Вацов

Проф. Димитър Вацов: Демократичните държави трябва да защитят собствените си ценности

Миналата седмица Фондация за хуманитарни и социални проучвания – София  (ФХСИ-София) беше домакин на международен Форум за информационен интегритет, по време на който учени и изследоватеи от много европейски страни се опитаха да обяснят влиянието и устойчивостта на пропагандата , както и каналите, през които достига до обществата, разбира се, и..

публикувано на 15.11.24 в 16:25
Снимката е илюстративна

Как се процедира при щети от свлачище

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, експерт по гражданско и административно право и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси. Вратанка Драгоева, Перник. Имам вилно място край село Големо Бучино. Преди 2 години в района се активира свлачище, което стигна до дворното място на..

публикувано на 15.11.24 в 15:00