Българското, китайското и френското се пресичат в житейското и творческо ДНК на художника Феникс Върбанов, роден от легендарната любов на художника Марин Върбанов (Ван Ман) с китайката Сун Куей. Тази вечер в галерия "Аросита" от 18 ч. художникът ще открие изложбата "Мъртво течение". За първите творчески искри, живота между три култури и изкуството като хармония и мир – разговор с Феникс Върбанов в "Нашият ден".
Феникс Върбанов разказва как през 50-те години младият български художник Марин Върбанов среща студентката Сун в Пекинската художествена академия. Така започва любовната история, която трябва да преживее много перипетии и да получи признание от най-високите етажи на властта в Китайската народна република, за да просъществува. Сун връзвала косата си на две плитки, за да даде знак на любимия си, че могат да се срещнат, а писма влюбените си разменяли чрез пощенската кутия на едно дърво. Тези истории, които звучат като романтична приказка, от най-ранна възраст формират емоционалния свят на Феникс Върбанов.
Художникът споделя, че творческата искра в него се запалва във Франция. "Може би благодарение на майка ми и баща ми прорисувах, тъй като имах възможността да отида в Париж 70-те години. Те ми дадоха този шанс да се сблъскам с артсцената в Париж, която беше изключително съвременна и интересна тогава", разказва Върбанов, който е учил и в академията по изящни изкуства Ханджоу, където овладява китайската техника за работа с туш върху хартия.
Детството си Върбанов прекарва, заобиколен от градската бохема на София, която обичала да се събира в дома на родителите му. Художникът си спомня, че майка му и баща му са се движели усилено напред и са се допълвали като двойка творци. Марин Върбанов е бил гобленист – новатор в текстилната техника. "Той беше изцяло потънал в океана на изкуството, където работеше денонощно. Това запали в мен тази искра да бъда художник", спомня си твворецът. Майката на Феникс Върбанов също го подкрепя усилено, като дори организира първата му изложба в Пекин – една от първите чуждестранни изложби в посткомунистически Китай.
Културните пластове на своето битие Върбанов обобщава с думите: "Взех китайската техника, като изразно средство, и българската духовност, която ме кара да творя безкористно. Всичко това правя в Париж – един град, където се чувствам космополит и където артсцената е невероятна."
За изложбата "Мъртво течение", чието откриване предстои днес, Върбанов казва: "Мъртво течение е хубава тема, защото под повърхността на нещата има много емоции, сблъсъци с реалността, космоси, които са движение – неща, които се усещат от един зрител, гледащ тези, на пръв поглед спокойни, работи. Когато гледаме със съзерцание нещата, разбираме, че всичко е и трябва да бъде в движение."
Върбанов признава, че творчеството му е сблъсък на емоции и култури, както и стремеж към хармонията на ин и ян. "В този безкрай всички търсим своето място в голямата човешка авантюра", заявява художникът.
Китайската хартия често е изразно средство в творчеството на Върбанов, както и черният и червеният цвят. Творбите на художника не са безучастни в социален и политически контекст. "Изкуството е може би най-силното желание да се прекрати всякакъв конфликт и сблъсък на цивилизации, който изригва и води до война. Чрез него бих искал да постигна миролюбива хармония, която да донесе любов между хората. Странното е, че изкуството е по-висше от политиката. Политиката се занимава с житейските проблеми и битието, а изкуството възвисява човешкото", казва Феникс Върбанов и отправя призив към мъдрост, съзерцание и отваряне на сетивата за един по-красив свят.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg