От 1 юли влиза в сила задължителната съдебна медиация, съгласно законовата уредба в ГПК, приета от НС на 25 януари 2023 година. Как ще се случва медиацията преди извън съда в рамките на съдебно дело? Кои видове спорове ще решава, за колко време и при какви условия? Кои имат право да бъдат медиатори? Как се определят медиаторите по конкретния спор? Каква сила има направеното споразумение? По тази актуална тема говори адв. Елиза Николова – председател на Професионалната асоциация на медиаторите в България, дългогодишен консултант на предаването "Законът и Темида".
В началото на разговора адв. Николова припомня същността на съдебната медиация: "Миналата година се приеха тези промени в закона, които разглеждат така наречената "съдебна медиация". По-правилно е да се каже задължително препращане на страните към участие в първа среща по медиация. Медиацията е извънсъдебно решаване на спор, при което трето, неутрално лице подпомага страните за намиране на взаимноизгодни решения. Моделът на фасилитиращата медиация, който е възприет в България, води натам, че третото неутрално лице не дава нито правни консултации, нито решения на страните, но подпомага процеса на намиране на взаимноприемливи решения."
По думите на адв. Николова този тип медиация представлява структурирана процедура, водена от определени етапи и принципи. Самите медиатори преминават през сертифициращи обучения по медиация, за да усвоят необходимия инструментариум за намиране на взаимноизгодни решения за двете страни в даден спор. Адвокатът споделя, че в последно време се наблюдава засилен интерес към медиацията и от страна на адвокатурата, и от страна на неюристите.
Адв. Николова разяснява как новият член 140а от ГПК, свързан със задължителното първо препращане към медиация, ще бъде прилаган на практика. В някои видове спор съдът, след като е получил исковата молба, ще задължава страните да отидат на тази първа среща в процедурата по медиация. По-нататъшното участие на страните в процеса на медиация е напълно доброволно.
Адвокатът изброява хипотезите, в които препращането към първа среща по медиация е задължително, съгласно чл. 140а ал. 1 ГПК. Първата група спорове са по Закона за собствеността – разпределяне съсобствена вещ, парични вземания, произтичащи от съсобственост, делба. Втората група – по Закона за управление на етажната собственост – изпълнение на задълженията на ползвателите и собствениците на самостоятелни обекти в сграда с режим на етажна собственост, ремонт на общи части и заплащане на разходи, отмяна на незаконосъобразни решения. Третата група – по Търговския закон – изплащане на стойността на дружествени дялове и спорове, свързани с отговорността на управителя на дружеството.
Според ал. 2 съдията има право по свое усмотрение да препрати страните в даден спор, който е извън изброените три основни групи, към задължителна първа среща с медиатор. Ал. 3 задава критериите, по които съдът трябва да се води в правенето на такава преценка, по думите на адв. Николова.
В общите случаи на медиация тя се прекратява автоматично след изтичане на 6 месеца от нейното започване. Адв. Николова обръща внимание, че и досега е имало случаи на препратени към медиация в работещия Център по спогодби и медиация към Софийски районен съд и Софийски градски съд. Тези случаи са доказали, че съдебната медиация не забавя значително съдебното производство, тъй като в рамките на две заседания става ясно дали страните могат да достигнат до доброволно споразумение.
Подборът, статутът и дейността на медиаторите, както и структурата и дейността на Съдебните центрове, са регулирани от Наредба № 10 и Наредба № 11 на ВСС от 30 октомври 2023 година. По думите на адв. Николова подборът на съдебни медиатори става много прецизен, като те трябва да се явят на писмен и устен (мотивационен) изпит. Кандидатите трябва задължително да имат юридическо образование, да са преминали през сертифициращо образование по медиация и да са вписани в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието. Гостът съобщава, че са обявени списъците с допуснати до писмения изпит, който ще се проведе на 10 и 11 май. Бройките на медиаторите към всеки съд са публикувани още в края на март месец, допълва адв. Николова. След като бъдат одобрени, медиаторите ще преминат през допълнително обучение за спецификите на съдебната медиация, за да бъдат напълно готови да започнат работа от 1 юли.
Страните в спора ще имат свободата сами да посочат медиатор, заявява адвокатът. Ако това не стане поради една или друга причина, влиза в сила възможността съдът да назначи медиатор според спецификата на спора, компетенциите и опита на специалиста. Адв. Николова акцентира върху това, че споразумението, постигнато при препратени дела, се одобрява от съда и придобива тежестта на съдебна спогодба. Споразуменията, които се извършват извън съдебните центрове, също могат да бъдат одобрени от съда, добавя гостът.
Първите три астрономически часа от медиацията ще бъдат безплатни за страните, съобщава адв. Николова. Медиаторите ще бъдат заплащани със 100 лв. на час с ресурс, заделен от съдебния бюджет. Ако има потенциал да се стигне до споразумение, но това време не стига, следващите срещи се заплащат по предвидената тарифа. Адв. Николова съветва преди страните да пристъпят към съда, да потърсят по-щадящо решение, посредством медиация – това спестява ресурс, време и нерви както на участниците в спора, така и на самия съд.
"Време е малко да се отърсим от старите догми и да погледнем в нова посока – че сами сме отговорни за решенията, които носим", завършва адв. Николова.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена. Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..
За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..
На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..
Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..
Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма се проведе открит разговор за предизвикателствата, пред които са изправени хората с аутизъм, както и за..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
