Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Петър Ефтимов: За астробиологията като наука

Нова магистърска програма по астробиология в СУ

Снимка: Pixabay

СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия. За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Ефтимов от Биологическия факултет на Софийския университет.

В началото на разговора д-р Ефтимов пояснява същността на астробиологията като наука: "Науката астробилогия се занимава с три големи направления – адаптацията на човека и живите системи към условия, различни от тези на планетата Земя; търсенето на живот във Вселената, включително и в рамките на нашата Слънчева система; произхода на живота в по-широкия контекст на Космоса."

д-р Петър ЕфтимовПо думите на учения основен тласък в астробиологичните изследвания дават космическите мисии от средата на миналия век до днес. "Това, което може да се каже, е, че тепърва ни предстоят много вълнуващи времена", заявява гостът.

Д-р Ефтимов дава пример за две мисии, пряко свързани с търсенията на науката астробиология. Космическият телескоп на НАСА "Тес" е изстрелян в Космоса, за да открие планети с потенциал за живот, принадлежащи към други слънчеви системи (екзопланети). HPF (Habitable Zone Planet Finder) е мисия на НАСА, която проучва зоните на обитание в нашата галактика, като основно условие за живот би било наличието на вода в течно агрегатно състояние.

Мисията Dragonfly, която по план трябва да стартира през 2027 година, ще изпрати квадракоптер на Титан – най-големият спътник на Сатурн. Д-р Ефтимов обяснява, че Титан по своята структура прилича на планетата Земя в нейния ранен период. Целта на учените е да отговорят на въпроса какви са били условията за възникване на живот върху младата Земя и как са се подредили обстоятелствата, за да се случи това. По думите на д-р Ефтимов хората сме любопитни по природа и, за да оцелеем като вид, трябва да бъдем смели в космическите изследвания и да започнем да осъществяваме и пилотирани мисии.

В създаването на програма "Астробилогоия" екипът на СУ е следвал примерите на най-добрите магистърски програми в света. На територията на Европа това е една от пилотните програми в това направление, допълва д-р Ефтимов. В програмата са включени курсове на Факултета по биология, Факултета по химия и фармация, Факултета по физика, Факултета по геология и география, както и два курса на Философския факултет.

Програмата е отворена за студенти, завършили бакалавърска степен в един от природните факултети. Наличието на философските курсове – "Философия на науката" и "Интелигентни форми на живот" – е свързано с начина, по който организираме погледа си към цялата научна сфера, казва д-р Ефтимов.  

Относно възможностите за професионално развитие след завършване на магистърската програма "Астробиология", д-р Ефтимов вижда широк потенциал. Младите специалисти биха могли да работят към Европейската космическа агенция или друга световна космическа агенция, да продължат изследванията си в институтите на БАН или да инициират свой собствен бизнес в сферата. Всичко изброено е начин нашето присъствие в Космоса да се обнови и разшири, заявява д-р Ефтимов. 

За всички желаещи да се запишат в програмата първото и най-важно условие е да обичат биологията и Космоса.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

Снимки – Pixabay и личен архив
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христа Иванова

Еврика! Успешните българи: Христа Иванова

Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..

публикувано на 20.05.24 в 17:05
проф. Ана Кочева

Къде е българската лингвистична география на европейската научна карта

Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието. Основите на европейската лингвистична география са поставени..

публикувано на 20.05.24 в 15:29
остров Оушън кей

Шест карибски държави – на един дъх

Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание "Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..

публикувано на 19.05.24 в 15:05
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50