Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Песах е!

Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33 години. Но тази година празниците на християните, мюсюлманите и евреите се разминават. Част от християните посрещнаха своя Великден, а на други им предстои; мюсюлманите посрещнаха своя Рамазан байрям.

Тази нощ пък евреите посрещнаха своя Песах – Празника на Спасението. С него потомците отбелязват изхода на предците си от робството в Египет.


Подготовката за Песах започва веднага след предхождащия го празник Пурим. Традицията е в тези дни да се разказва за Изхода и за трудния път през морето и пустинята. Задължително домът се почиства да не би случайно да остане хамец – храна или напитка, приготвени от жито. Съдовете се сменят с нови, които се употребяват само в дните на Песах. Задължително също е вечерта главата на семейството да чете Агада – текст, в който е определен Пасхалния Седер, т.е. реда, по който протича Пасхалната вечеря.

За тези и за още интересни неща, свързани с традициите около Песах , разказахме в "Познатии непознати".

Припомнихме разговор с Максим Делчев – председател на Централния духовен израилтянски съвет, за духовния смисъл на празника и за значението му не само за еврейския народ.

За традициите на сефарадските еврейски семейства в подготовката и по време на празника пък ни разказа Роза Бергер – ръководител на групата "Рош Ходеш" към ОЕБ Шалом. Разговорът с нея започна от влиянието на високосната година върху датата на празника.

Снимки: Цвети Николова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51