Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Песах е!

Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33 години. Но тази година празниците на християните, мюсюлманите и евреите се разминават. Част от християните посрещнаха своя Великден, а на други им предстои; мюсюлманите посрещнаха своя Рамазан байрям.

Тази нощ пък евреите посрещнаха своя Песах – Празника на Спасението. С него потомците отбелязват изхода на предците си от робството в Египет.


Подготовката за Песах започва веднага след предхождащия го празник Пурим. Традицията е в тези дни да се разказва за Изхода и за трудния път през морето и пустинята. Задължително домът се почиства да не би случайно да остане хамец – храна или напитка, приготвени от жито. Съдовете се сменят с нови, които се употребяват само в дните на Песах. Задължително също е вечерта главата на семейството да чете Агада – текст, в който е определен Пасхалния Седер, т.е. реда, по който протича Пасхалната вечеря.

За тези и за още интересни неща, свързани с традициите около Песах , разказахме в "Познатии непознати".

Припомнихме разговор с Максим Делчев – председател на Централния духовен израилтянски съвет, за духовния смисъл на празника и за значението му не само за еврейския народ.

За традициите на сефарадските еврейски семейства в подготовката и по време на празника пък ни разказа Роза Бергер – ръководител на групата "Рош Ходеш" към ОЕБ Шалом. Разговорът с нея започна от влиянието на високосната година върху датата на празника.

Снимки: Цвети Николова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Когато тялото говори: сигналите на вагусния нерв

В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..

обновено на 29.04.25 в 12:54
Григор Цанков - изпълнителен директор на

Еврика! Успешни българи: Надежда Маркова

Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката.  Доскоро са я интересували..

публикувано на 28.04.25 в 17:00

Художничката Петя Илиева в най-луксозния и най-бедняшкия марокански хамам

Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..

публикувано на 27.04.25 в 10:35
Александра Миланова

Александра Миланова е първият български представител в Глобалната младежка академия

България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...

публикувано на 26.04.25 в 09:25
Ивелина Пашова

Как се раждат положителните истории в училище

Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..

публикувано на 25.04.25 в 12:45