Във време, в което исторически наративи биват изопачавани с цел манипулация, в което се появяват все повече бели петна в българското историческо самосъзнание, обучението по история в училище е особено важно предизвикателство. В "Нашият ден" Емил Джасим, учител по история с ярко изразена обществена позиция, говори за необходимостта в представите на децата да бъде изградена една реална историческа картина.
В началото на разговора Джасим разширява контекста с въпроса каква изобщо е целта на образованието. "Ако човек не знае накъде е тръгнал, ще стигне някъде другаде. Ако ние ясно кажем, че целта на българското образование е децата да се превърнат в автономни личности, които ценят свободата, спазват законите и са способни да преследват своята представа за щастие – ако започнем с това, вече ще знаем защо се учат някои неща по история. Историята, като учебен предмет, е много благодатна в създаването на критично мислене. Защо учим историята на България – самоцелно или в контекста на европейската, световната история", пита гостът.
Джасим е на мнение, че историята, като научна дисциплина, е взета на въоръжение от партиите с тоталитарен характер или тоталитарно минало. Целта е мобилизация за избори, изтъква той. Според Джасим фактите са свещени и неприкосновени. Интерпретациите, от друга страна, могат да бъдат разнообразни. Гостът дава пример с факта, че Червената армия окупира Царство България. Според Джасим в научното поле може да има спорове, но не може да се заявява като факт, че България е освободена.
Когато реалността бива преразказвана, тя става различна. По думите на Джасим целият свят е изтъкан от сблъсъци на наративи. В много случаи става въпрос за сблъсък на огромни светогледи и това води до военни конфликти. Учителят по история дава за пример битката при Термопилите. От една страна, воюва Персийската войска с войните на Спарта, от друга страна, воюва представата за човека като поданик с представата за свободния човек.
Историята сякаш е влязла в ДНК-то на българина и има теми, на които не смеем да "посегнем". Според Джасим е много важно да бъде изяснен понятийният апарат, с който се борави в историческото поле. Гостът смята, че "робство" и "владичество" са два термина, които могат да съществуват паралелно, стига да бъде ясен контекстът, в който се употребяват. "Може да обясним, че действително онези хора са се чувствали по този начин – че са под чужд ярем, под иго – това е останало в някакъв смисъл в националната ни памет", казва Джасим и допълва, че научният термин "владичество", отговарящ на тогавашната действителност, е приет не само в България.
Джасим разказва и защо Вазов е толкова важен, макар че поетичният му език не е съвършен. Вазов запазва паметта за едни хора, които са щели да бъдат забравени. Голяма част от възрожденците, участвали във формирането на българското самосъзнание, са щели да бъдат забравени от новите политически фигури. Донякъде само Стамболов и Захари Стоянов са изключение, но те са били малко или много в периферията на революционното движение.
Гостът завършва разговора с един малко по-необичаен разказ за Българското възраждане. През XIX век българската търговия процъфтява, образованието се разпростира из нашите земи. Дори българи шият османските униформи, а братята Евлоги и Христо Георгиеви са едни от най-големите снабдители на Османската държава, разказва Джасим. В едни смутни времена българите успяват за изградят национално самосъзнание и да извоюват свобода. Борбата за независима българска църква, появата на читалището като културно средище, процъфтяването на българската просвета – това са постижения без аналог, заявява Джасим. Като учител по история, гостът вярва, че това е историческата гледна точка, която може да поражда гордост в учениците и която предлага добри и градивни примери.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов. Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg