Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възможности за качествен живот с хемофилия

Снимка: "София играе"

На 17 април отбелязваме Световния ден за борба с хемофилията. Франк Шнабел е кандски бизнесмен, родил се с тежка форма на заболяването, който основава Световната федерация по хемофилия. От 1989 година насам пациентите от цял свят и медицинската общност ежегодно отбелязват деня, като повишават информираността на обществото по темата. 

В "Нашият ден" Петя Саздова, майка на дете с хемофилия, и проф. д-р Тошко Лисичков, ръководител на Експертния център по редки хематологични заболявания към СБАЛХЗ, говорят за проблемите на пациентите, съвременното лечение и възможностите за качествен живот с диагнозата.

Петя Саздова съобщава някои акценти в програмата, инициирана от Българската асоциация по хемофилия по повод Световния ден на хемофилията. НДК ще бъде осветен в червено, за да бъде привлечено вниманието на хората към това рядко заболяване.

На 20 април (събота) от 11 ч. предстои велопоходът "Заедно" в Пловдив, София и Варна. Отправен пункт на похода в Пловдив ще бъде площад "Съединение", във Варна – Морската градина, а в София – пилоните на НДК.

Проф. Д-р Тошко Лисичков се включва в разговора по телефонната линия на предаването директно от мястото на организираната по повод Деня на хемофилията кръгла маса. Професорът съобщава, че в момента протича обсъждане на актуалните проблеми и видовете лечения, които пациентите с рядкото заболяване могат да получат.  

Според Саздова основен проблем в обществото е липсата на достатъчно информация. "Затова се стараем поне веднъж годишно да припомняме някои от фактите за хемофилията. Примерно няма никакъв проблем деца с хемофилия да посещават училища и детски градини.", заявява тя. По думите на майката децата с хемофилия не бива да бъдат държани под стъклен похлупак, тъй като с правилна терапия, каквато се прилага в България, тези деца могат да живеят като останалите свои връстници.

Проф. д-р Лисичков допълва: "Тези деца, които се раждат в момента с този генетичен дефект, имат редкия шанс да получават превантивно съответните мерки, така че да израснат напълно здрави, неразличими от всеки един здрав индивид по отношение на проблемите на кръвосъсирването."

Професорът описва клиничния облик на тежката форма на хемофилия, който се изразява в травматични кръвоизливи след леки травми в големите стави на крайниците, както и в появата на мускулни хематоми. Вниманието към ставите при хемофилията е от особена важност, тъй като дори един кръвоизлив може да отключат разрушаващ ставата процес, заявява проф. д-р Лисичков. Това може да доведе до инвалидизиране, което превръща заболяването в социално значимо, допълва той.

Проф. д-р Лисичков обръща внимание на това, че когато детето се роди, то не проявява симптоматика. Едва след първите травми около 6-месечна възраст може да бъде разпознато заболяването.

Такъв е случаят в семейството на Саздова. Тя открива синини по тялото на своя син, когато той е на 7-месечна възраст. Педиатърът бързо насочва майката към експертен център. Детето се оказва с тежка форма на заболяването и започва профилактика на лечение. Прилагането на този профилактичен фактор дава възможност към момента, на 9 години, детето да няма никакви усложнения, да ходи на плуване и да тренира баскетбол и футбол, разказва Саздова. През 6 месеца лечението се съобразява с актуалните нужди на детето.

Проф. д-р Лисичков потвърждава, че описаният от Саздова ранен подход към диагнозата е правилен. Той допълва, че експертни центрове има към всяка Университетска клиникав страната, където работят хематолози с по-висока квалификация, и призовава родителите навреме да търсят експертно мнение.

Професорът запознава слушателите с новите методи в лечението на хемофилия. Има нови препарати в клинично проучване, които се вливат веднъж седмично и поддържат много по-високо ниво на защита от кръвоизливи. Навлязла е и друга група лечения, при които веднъж на седмица или две медикаментът се инжектира подкожно и изпълнява функциите на липсващия фактор. Така пациентът е защитен и може да води много активен начин на живот. Тези подходи на лечения се покриват от НЗОК.

Генна терапия е нов подход, при който заболяване може да бъде излекувано. По думите на проф. д-р Лисичков това лечение е одобрено в Европа и САЩ, но трудно ще навлезе в рутинната практика. Основна спънка за разпространението му е твърде високата му цена, която би затруднила дори и богатите пациенти.  

Разговорът завършва с покана към слушателите да се сключат във велопохода, организиран в София, Пловдив и Варна. Петя Саздова отправя и следния апел: "Това, което мога да помоля, е повечето семейства да поговорят вкъщи с децата си за тези редки заболявания, защото те са част от живота ни."

Повече по темата чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12