Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им.
Д-р Татяна Брага, гл.ас. в Секцията по история на българския език на Института за български език, е потомка на бесарабски българи. Родена е в Болград, смятан за столицата на българска Бесарабия. Интересът към откриване на собственото родословие я отвежда до задълбочено проучване на документи и данни от официални преброявания на населението от 1818, 1835 и 1850 година.
Сравняването на данните показва ясно как са се променяли имената на сънародниците ни през годините.
Първите преселници са записани по семейства – главата на семейството и неговата челяд, включително и съпругата – най-често с малко име и родово (фамилно). Много от фамилиите са запечатали формата, приета в османските регистри (Чолакоглу, Манологлу). Постепенно имената се привеждат към тричленната руска именна система, жените също „получават“ бащино име.
Картината на личните имена също търпи значителни промени. При мъжките преобладават християнските имена на светци – Иван, Георги, Димитър, Тодор (често с разновидности като Иванчо, Митьо, Димо и т.н.). Те търпят промени според влиянието на доминиращия език – Георгий, Дмитрий, Пьотр, Петро, Фьодор).
Картината при женските имена е различна. Те са предимно от славянски народен произход – пожелателни и защитни. Ако при първото преброяване най-често се среща името Стойна, следвано от Ивана и Димитра, при следващите се появява Мария, Елена.
Трябва да имаме предвид и, че записалите именатана преселниците, най-вече местни свещеници, не винаги са били твърде грамотни, а и може да се предполага, че са „чували“ имената според местната традиция,т.е., ако човекът се е казвал Стефан, е бил записан като Степан, Петър като Пьотр или Петро, Тодор като Фьодор, Илия като Иля и т.н. Неколкократното преминаване от една държавна власт в друга също е сложило отпечатък (пряко волята на самите българи) върху „официалните“ им по документи имена.
В този контекст желанието на бесарабските българи, които придобиват българско гражданство и документи, да могат автоматично да запишат имената си с български облик, без да е необходимо да минават през съдебна процедура, е напълно логично и оправдано. Още повече, че те са имали това право до 2010 г. За това призовават в писмо до институциите от културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец".
Чуйте повече в звуковия файл
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра "Предприемачество", неотдавна гостува в "Покана за пътуване" с разказ за индийския щат Гуджарат. Главен асистент от УНСС пее български песни на индийска сватба Тя е била поканена да преподава в университет в най-големия град Ахмедабад. И дори е..
Дерменджията Свилен Класанов се заселва в кюстендилското село Еремия в търсене на спокойствието, естественото състояние на нещата и загубената връзка с традицията. Освен че намира всичко търсено, Свилен Класанов успява да го предаде и на онези, попаднали в Еремия, пред нощвите или пред старата селска пещ на майстора. От пръстта на полето до..
Бойка Велинова е дигитален номад, полиглот, кулинарен авантюрист и ценител на бавното живеене. Посетила е 123 държави на 6 континента, а резултатът е повече от 600 пътеписа, кулинарни статии и фоторепортажи, участия в телевизионни и радиопредавания. През последните години тя и съпругът и Стоян живеят в Андалусия, но използват Испания като уютен базов..
Мащабно изследване на коалиция "Детство 2025" разкрива кои деца попадат в алтернативни грижи и какви са основните причини за тяхната раздяла с родителите. Проучването беше представено в предаването "Другият до мен" в навечерието на Деня на социалния работник, 18 март, от д-р Галина Маркова – директор на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца..
В съвремието сме свидетели на всичко – фалшиви новини, подвеждащи реклами, демагогия и некомпетентност. Когато обаче тези "пороци на деня" са свързани с човешкото здраве, тогава протичат негативни процеси, понякога с необратими последици. Именно поради тази причина твърде рядко чуваме меродавно мнение на вирусолог, например. Наш гост в изданието..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg