"Да нарамим малко багаж и да потеглим по пътя без връщане. Да видим цветът на небето навред един и същ ли е."
Мехди Ахаван Салес
Цветът на небето и светът на изкуството се оказват много близки в културния диалог между България и Иран. Персийската култура е люлка на поезията, на източната мъдрост, на изяществото и на розите. Иран е страната, в която древното персийско наследство, макар и претопено във времето, продължава да живее.
Специалност "Иранистика" към катедра "Класически Изток" в СУ "Св. Климент Охридски" чества 30-годишнина от своето създаване. По този повод на 11 април в галерия "Интро" беше открита изложба, озаглавена "Облаци в свободен полет", представяща съвременно иранско изкуство.
Сцената на иранското съвременно изкуство е динамична и революционна – тя често се бунтува срещу държавната цензура и установените норми. Съвременните артисти в Иран смесват богатото персийско наследство с влияния от Запада. Въпреки трудностите дискурсите успяват да бъдат универсални и да създават една вълнуваща визия за Иран.
По време на представянето главен асистент д-р Сирма Костадинова, ръководител специалност "Иранистика", изрази благодарност към Министерство на външните работи и към Посолството на България в Техеран, спомогнали за реализирането на събитието. С присъствието си изложбата уважиха Н. Пр. Али Реза Ирваш, посланик на Ислямска република Иран, и културният аташе на страната, Месуд Ахмеди.
Судабе Чалащари и Фаршид Давуди са съвременни ирански художници, които за първи път гостуват у нас. В своята работа художничката Судабе Чалащари подхожда като калиграф, владеещ изящно флоралните, геометрични и абстрактни мотиви на традиционното персийско изкуство. Тази традиционната рамка бива разчупена от препратки към образци на световното изкуство – в резултат границата между "свое" и "чуждо" сякаш изчезва. В творчеството на Фаршид Давуди спомените – разкъсани, травмиращи, разбъркани, въодушевяващи – са основен образ. Градивен материал в работите на артиста са вестниците. Те носят в себе си заряда на невинното детство, на времето без интернет. В творбите на Давуди тези спомени се завръщат с нови облик и смисъл. Двамата артисти, които са партньори както в изкуството, така и в личен план, споделят своите творчески възгледи.
"Надявам се, че нашето присъствие тук ще направи възможно връзките между България и Иран да бъдат утвърдени. Убеден съм, че единственият мост, единствената най-добра връзка между културите – това е изкуството", казва Фаршид Давуди.
На въпроса докъде реалността съществува в изкуството, артистът отговаря: "Когато искаме да говорим за нещо реално, винаги го представяме през нашата гледна точка. Затова и винаги действителността е пречупена по един или друг начин през нашия поглед. Медиите например дали пресъздават точно реалността? Ние чуваме и опознаваме, но сме под тяхно влияние."
По думите на Давуди съществуват много реалности във всеки един от нас: "Всеки ден ние се отдалечаваме от действителността, защото всеки ден я преразказваме. Младите артисти в Иран се опитват да създадат един нов свят."
За преплитането на темите и вдъхновенията в нейния артистичен път и този на мъжа ѝ Судабе Чалащари споделя: "Техниките, които използваме двамата, са различни, но мисля, че това, което ни свързва, е, опитът да направим връзка със света около нас и изкуството около нас.“ Според Чалащари в модерния свят, в който живеем, съществуват много ограничения. Изкуството е мостът, който преодолява пречките.
Изложбата може да бъде видяна до 17 април в галерия "Интро".
Фаршид Давуди е роден през 1978 г. в гр. Техеран, Иран. Придобива бакалавърска степен по Живопис в Университета Суре в гр. Техеран и магистърска степен по Изкуства в Художествената академия в гр. Исфахан. В периода 2017-2019 г. е преподавател в Университета по изкуства в Занджан. Има пет самостоятелни изложби в Техран, Исфахан, Бандар Анзали. Участва в многобройни съвместни изложби в Иран, Непал, Китай, Турция, Ливан. Осъществява художествена практика в Париж, Франция и Катманду, Непал. Носител е на престижни художествени награди от Фестивала за визуални изкуства Фаджр и Художествената академия в Исфахан.
Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...
Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...
В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира. Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..
Творби на границата между скулптурата и поезията, между божественото и демоничното, между световете на "Ангели и демони" – това откриваме в изложбата на Георги Георгиев, която до 13 април може да бъде разгледана в галерия "Нюанс" . "Ангели и демони", както всъщност се казва и изложбата, припомня думите на Хенри Мур – а именно, че "изкуството е..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
"Младежки Литературен вестник" е нова и обещаваща инициатива, която събира млади хора, за да творят и да изразяват своите възприятия за съвременната..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg