Историко-археологическият комплекс "Старият Орхей" е едно от живописните места в Молдова и основна туристическа забележителност, с която местните много се гордеят. Това е недълбок каньон, който се намира на около 60 км от столицата Кишинев в долината на река Реут. Територията на резервата обхваща 500 хектара с уникален ландшафт – меандрите на реката, живописни пейзажи, древни руини и артефакти от различни епохи, окръжени от хребети със специфичен бял камък. Молдовците опитали да впишат "Старият Орхей" в природната съкровищница на ЮНЕСКО, но от там им казали деликатно, че нито каньонът е най-ефектният в света, нито селцата Требужени, Бутучени, Моровая са най-съхранените в автентичния си бит.
Първият град основан на тази територия се наричал Орхей, което означава "укрепление". През вековете крепостта и прилежащите й селища били непрекъснато разрушавани и издигани, но името се е съхранило.
В историята на Орхей се отличава времето, когато т.нар. "Златна орда" от татари завладява тези земи (краят на 13-и, началото на 14-и век). Нашата представа за тях е за номади върху коне, които не се установяват никъде и вършат мръсната работа на турския султан, когато реши да накаже някое непокорно село. Оказва се, че татарите създават отлично организиран град с дворец, керван сарай, казарма, няколко хамама, училище… Цялото мащабно строителство било под ръководството на източни майстори. От град Шехр ал Джедид ал Махруса не е останало много, но каменните лотоси върху къщите и оградите на днешните села подсказват, че този екзотичен елемент е дошъл от Китай, заедно със Златната орда и доведените от нея майстори.
Градът бил издигнат и планиран централизирано. В разкопките археолозите често намират вещи, произведени в Близкия Изток, Индия или Египет. Заради пристигналите от тези места строители, в Стария Орхей се откриват неочаквани детайли от други световни култури. Например, там и до днес се намират останките от най-голямата джамия в ерата на Златната орда. Към нея е бил долепен покрит пазар, силно напомнящ "Капалъ чарши" в Истанбу. Близо до река Реут, недалеч от днешното село Требужени, е бил "балнеокомплексът". Две от баните са от римско-византийския период, а третата била построена в източен стил.
В средата та 14-и век из цяла Европа върлува "черната смърт", бубонната чума, донесена от Китай. Тук на скалистия хълм учени от суфисткото братство непрекъснато цитирали Корана. С центъра на "ханака" – построения от тях храм с манастир, се свързва първото известно литературно произведение, записано на територията на съвременна Молдова – изсеченото в скалата стихотворение на великия арабски поет и философ от епохата на Абасидите Абу ал-Атахия, мистична поема за смъртта.
При Молдавското княжество значението на Орхей нараства, придобивайки важно отбранително значение.
През втората половина на 15-и век при управлението на легендарния молдавски владетел Стефан Велики е построена каменна крепост във формата на четириъгълник с кули на всеки ъгъл и над входната врата. Тя е била и седалището на висшия военен и граждански управител на града и окръга.
Вече споменах прочутите по тези места скални манастири и скитове. В канарите, окръжаващи река Реут са изсечени огромно количество пещери, в които монаси-отшелници се криели от постоянните набези на татарите.
Днес там се намира действащият Бутученски скален манастир с църквата "Успение на Пресвета Богородица", която се извисява над долината.
Гледката от нея към реката и скалите наистина е потресаваща, дори по здрач. Храмът е издигнат на мястото на някогашния скален манастир Читури, но пещерите му отдавна не се използват по предназначение.
По-нататък по билото на мястото на древна хето-дакийска крепост е издигнат обелиск. Хето-даките са древни племена, живели на тази територия от шести до първи век пр.Хр.
Бялата сграда, която изпъква е камбанарията на Пещерския скален манастир. Той не е обитаван от монаси и се допускат туристите сами да проверят колко трудно са живеели отшелниците в тесните и ниски килии.
Затова пък всички се надпреварват да оставят монети в цепнатините на белите скали с убеждението, че свещеното място изпълнява желания.
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 26 април 2025 г. (събота), от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители, деца, студенти, изследователи и граждани. В рамките на събитието посетителите ще могат да видят, че..
Фондация "Ела и ти" дава възможност на хора в неравностойно положение да се наслаждават на природните гледки, да се докосват до красотата на водопади, пещери, планински залези. Каузата сплотява доброволци и хора с увреждания, създава предпоставки за споделени преживявания, преходи в зимната планина, състезания по планинско бягане, гребане с драконови..
Добре дошли в нашия ИСКАМ БЕБЕ – виртуален дом! Влизайте смело! Докато четете тези редове, със сигурност от другата страна на виртуалния Ви свят стои някой, който също като мен и теб има мечти, страхове, напиращи сълзи или желание да изкрещи на целия свят: "Искам да мога да плача, да се радвам, да говоря с някого. Искам дете! Искам го с цялата си..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми. "Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за..
Между преводите и футбола – разговор в "Нашият ден" с Радослав Папазов , преводач от шведски и норвежки език и професионален футболен коментатор...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg