"Литературни срещи" в София се случиха на 4-6 април. Изданието беше специално, защото започна с отбелязването на 10-годишния рожден ден на фондация "Прочети София" – организатор на събитието. Темата на пролетните "Литературни срещи" неслучайно беше "Порастване" – растежа като зрялост, като мъдрост, като фин баланс между личността и обществото, като проблеми и преодоляване на травми. Какво се случи и какво предстои, в "Нашият ден" разказват организаторът Тодора Радева и писателят Емануил А. Видински.
Темата за порастването е била вълнуваща за всички участници и гости на събитието, споделя Радева. В първия ден се е осъществила дискусия, озаглавена "Трудностите на растежа", като идеята за растежа е излязла от рамките на буквалното физическо развитие и е била концептуализирана в най-разнообразни аспекти. Радева цитира думите на писателката Ина Иванова за пътя в живота и пътя в литературата, които сякаш обобщават смислово "Литературните срещи": "Порастването в живота е свързано със смаляване на егото. Порастването в литературата е свързано с увеличаване на свободата."
Емануил А. Видински е автор на книгата "Дом за начинаещи" – роман за порастването във всички смисли – физически, ментално, като опит и усещане за себе си в обществото. Сюжетът разказва за едно 13-годишно българско момче, което се озовава в католическо сиропиталище малко след обединението на Западна Германия и Източна Германия. Момчето преминава през своеобразна инициация, през множество перипетии и накрая напуска институцията като съвсем различен човек.
Гости в това издание на "Литературни срещи" бяха Горан Войнович (Словения) и Андрея Расучану (Румъния). Расучану участва в разговор с Теодора Димова, модериран от Лора Ненковска. Темите са се преплели по естествен начин, тъй като и двете авторки говорят за връзката между поколенията и мястото на жената в света. В книгите на Димова "жените знаят", а в при Расучану "жените могат", казва Радева.
Срещата с Горан Войнович, модерирана от Бойко Василев, е била изключително сериозна, но с голяма доза балкански хумор. Травмите от 90-те се оказват неизлекувани, а напротив – днес напрежението ескалира и, когато говорим за война, говорим за настоящата реалност. В тази връзка Радева заявява: "Ролята на литературата е да разказва нашите истории, да помага да преодоляваме всички тези травми."
Емануил А. Видински намира в този тип срещи възможност за свързване между писатели и читатели. По думите му авторите стават видими за публиката, а читателите получават шанса да превърнат четенето от самотно занимание в споделено преживяване. Видински смята, че подборът на автори и модератори в събитието е бил много точен, а зад него стои адекватната преценка на организаторите.
Радева допълва: "Има няколко неща, които седят зад идеята и са важни за това, което ние във фондация "Прочети София" правим. Литературата е самотно занимание, нещо частно, но през подобни форуми имаш шанса да го превърнеш в социално събитие и повече хора да посегнат към една добра книга и да я прочетат. Това е в основата на нашата фондация – как да направим литературните събития по-добри. Затова постоянно измисляме нови формати. Имаше седем микросъбития – пърформанс, разчупено четене с елементи на споделяне, селекция на музика и стихове. Всички тези усилия са свързани с това да заинтригуваме публиката."
Освен писател Видински е и музикант, затова идеята за синкретизма между изкуствата не му е чужда. Той вярва, че например музиката особено добре допълва поезията, защото усещането за ритъм и пауза е в основата и на двете изкуства. Сливането на различни медии и изкуства става все по-търсен ефект, но за събитието "Литературни срещи" то е запазена марка. По думите на Радева то никога не е самоцелно, защото идеята е авторите и техните текстове да бъдат представени по най-добър и атрактивен начин.
"Литературни срещи" предстоят през лятото и през есента тази година. Радева споделя, че лятното издание през юни ще е посветено на една нестандартна комбинация – литература и спорт. Спортът ще присъства не само като тема – очаква ни литературен маратон.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В подкаста "Импулсът в мен" представяме интересните корени на традициите по Великден. Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да са..
"Великден" не е сред популярните творби на гениалния поет Пейо Яворов. Младият и неизвестен лирик изпраща стихотворението до редакцията на списание "Мисъл". Д-р Кръстев му отговаря с писмо от 16 май 1900 година, и то с взискателност, която издава и доверие към автора: "Вашият "Великден" съвсем не е Ваш в последната строфа: иска, струва ми се,..
Тя е журналист и телевизионен продуцент, но преди около 20 години постепенно навлиза в дебрите на доброволчеството. Въпреки скептицизма наоколо Минена Нейова създава творческо ателие в центъра на София с името "Прегърни ме". Основната дейност на екипа включва артзанимания за деца в неравностойно положение. Последният проект в края на годината бе..
Новият дом на независимия театър – сцена "Спам" има своята първа премиера. На 26 април и 9 май в новото сценично пространство, поместено в Националния студентски дом, ще се играе "Три за щастие" . Драматургията и режисурата на спектакъла са дело на Ана Батева. Тя включва цитати от Албер Камю и така разказва една абсурдно комична история за..
На 23 април под надслов "Това е толкова ъндърграунд" се открива фестивалът за пърформънс изкуство "София ъндърграунд". Събитията в програмата му продължават до 27-и, неделя. Тази година фестивалът задава въпроса може ли ъндърграундът да остане под земята и каква е ролята му в съвременния артистичен свят. Доколко социалните медии, навикът на..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
"Христос възкръсна от мъртвите, като чрез Своята смърт победи смъртта и на ония, които бяха в гробовете живот подари.” Това са словата от Пасхалния..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
