Периодично темата за сексуалното образование в училищата се завръща във фокуса на публичното внимание. Днес обществената дискусия сякаш отново е в разгара си, но с нови акценти и послания. Трябва ли да има програма за сексуално образование сред учениците и по какъв начин да бъде поднесена тя – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Румен Бостанджиев (на снимката в текста), сексолог и психотерапевт.
Самата дефиниция за сексуално здраве води до недоразумения и конфликти. По думите на доц. Бостанджиев темата е емоционално наситена, защото докосва нещо много интимно за всички нас. Сексологът дава своето лично определение за сексуално здраве:
"Ако изхождаме от идеята за здравето като благополучие на човек във физически, психически и социален аспект, сексуалното здраве е този аспект, който е свързан с нашата сексуалност – с факта, че се раждаме и живеем като мъже и жени – с тези аспекти на здравето, които са свързани с интимното партньорство, със семейния живот и с родителството. Това са три основни житейски роли, за които е необходимо човек не просто да бъде здрав като физика и да има репродуктивни функции, които са пълноценни. Той трябва да притежава един сложен комплекс от ценности, умения, нагласи. Освен това в обществото, в което живеем, е необходимо да има култура и социални регламенти, които да подкрепят възможността хората да изграждат пълноценни семейни общности и в тях по най-добрия начин да изпълнят своята родителска роля."
Според госта сексуалното здраве е динамичен процес, в който се изграждат личностни и социални предпоставки за пълноценен живот. Училището формира основните житейски компетентности, но все още пренебрегва темата за сексуалността, която е свързана със способността на всеки индивид да разбира своите емоции и преживявания в социален контекст. Епизодично се възражда тенденцията, усвояват се средства, но няма устойчивост – не съществува сериозна система, която да отчете резултатите от тези програми, смята доц. Бостанджиев. Той дава примери от САЩ и Европа, където програми, развиват емоционалната и социална компетентност през призмата на сексуалното образование.
Сексологът смята, че през годините темата е била брутално идеологизирана, за да се стигне днес до така наречената "джендър идеология", превърнала се в един от стълбовете на политкоректността. Доц. Бостанджиев пояснява, че в нормалния контекст понятието пол/sex означава приемане, че в живата природа, в човешкото общество хората и живите същества сме разделени на две групи – мъже и жени. Гостът споделя, че баща му – създател на сектора по сексология към Медицинска академия (1963) – е доразвил идеите на арменския биолог Геодакян за това, че двата пола изпълняват много важни и специфични функции по отношение на количествения и качествения аспект на репродукцията. С това пояснение доц. Бостанджиев категорично отхвърля твърдението на днешните джендър активисти, че биологичният пол е мисловен конструкт в главата на човека.
Доц. Бостанджиев не отрича идеята за толерантност към различията и вярва, че обществото трябва да бъде хуманно, без обаче да се поддава на абсурдни концепции. Според психолога идентичността е нещо, което не се влияе от чувствителността на човек. Ето защо е важно да бъде поставена някаква граница в тази идеология и идентичностите да бъдат регламентирани и разграничени от патологията.
Джендър идеологията променя акцентите в по-традиционния модел на сексуално образование. Доц. Бостанджиев разказва, че при зараждането на половата просвета децата са учили базисни знания за появата на бебетата и половата хигиена – теми, които са били табу в по-консервативното общество. В следващия период от развитието на сексуалното образование се акцентира върху възпитанието – умения, компетентности, превенция на полови заболявания. В основата на тези програми е отговорното сексуално поведение, за да бъдат избегнати нежелани последствия. Възприемането на двата пола като равноправни и толерантността към хората с различна сексуална идентичност са други два важни акцента. Постепенно именно различията в сексуалната идентичност започват да доминират като най-важна тема в програмите за сексуално образование. Доц. Бостанджиев вярва, че степента, в която джендър идеологията бива налагана, нанася вреди върху половата идентичност на децата и тяхната бъдеща мотивация да градят семейство.
Според сексолога разговорът за сексуалността трябва да се води с ясни думи и цели. Днес "сексуално образование" е размито понятие, което единствено води до неконструктивни спорове. Доц. Бостанджиев акцентира върху социалната и емоционална компетентност, която е в основата на партньорството и семейството. Тези компетентности са свързани с толерантността, отговорността, националната принадлежност, поколенческата приемственост и репродуктивността, по думите на госта.
Доц. Бостанджиев осъзнава, че съвременните деца са изправени пред множество разнообразни избори и пред предизвикателството да взимат житейски решения по един нов, по-творчески начин. Ето защо темата за семейството, за социалните и емоционални умения на подрастващото поколение ще става все по-важна – а именно за това говорим, когато говорим за "сексуално образование", казва гостът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Как историята на българските мотоциклетисти илюстрира последните сто години на страната ни разказва Албена Трифонова , съставител на сборника "100 години български мотоциклетен спорт и Българска федерация по мотоциклетизъм 1924-2024" . През декември на 1924 година е създаден първият български мотоциклетен клуб. През 1925 година е организирано и..
В редакция "Хумор и сатира" знаем най-различни тайни и с удоволствие ги издаваме. Миналата седмица например бе първото заседание на парламента за тази година. Според официалните новини, на него са били обсъдени три точки – удължителният Закон за бюджета, промени в някои ставки на ДДС и изслушване на финансовия министър. Истината обаче е, че е имало..
От какво се нуждаят родителите на хоспитализирани деца у нас прави опит да разбере фондация "Даная" с проекта "Сила и Подкрепа за Майките" . За процеса на събиране на данни в помощ на проекта в "Нашият ден" разказва социологът Милена Статева . По думите на Статева никой не знае какви точно са потребностите на родителите, изправени..
За "моментната снимка" на обществото ни, като по-широка социална система, в "Нашият ден" разговаряме със социалния експерт Станислав Додов дни преди събитието "Станция за вслушване: България и светът в зората на 2025 година" . "Станция за вслушване" е ежегодно международно събитие с българско участие, осмислящо процесите и явленията от..
В рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" проф. Стоян Ставру разсъждава над правата на изчезващите вследствие на климатичната криза островни държави и други хабитати. Защо, докато се борим с водната криза, трябва да се вълнуваме от потъването на островната държава Тувалу – или в какво се изразява климатичната солидарност..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в..
Вторият концерт с български творби на Симфоничния оркестър на БНР ще отбележи 60-годишнината на композиторката Албена Врачанска. Премиерното изпълнение..
На 16 януари в "Топлоцентрала" е премиерата на спектакъла "Представление и наказание" на Иван Станев и Ф. М. Достоевски. Адаптацията и режисурата са на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg