Периодично темата за сексуалното образование в училищата се завръща във фокуса на публичното внимание. Днес обществената дискусия сякаш отново е в разгара си, но с нови акценти и послания. Трябва ли да има програма за сексуално образование сред учениците и по какъв начин да бъде поднесена тя – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Румен Бостанджиев (на снимката в текста), сексолог и психотерапевт.
Самата дефиниция за сексуално здраве води до недоразумения и конфликти. По думите на доц. Бостанджиев темата е емоционално наситена, защото докосва нещо много интимно за всички нас. Сексологът дава своето лично определение за сексуално здраве:
"Ако изхождаме от идеята за здравето като благополучие на човек във физически, психически и социален аспект, сексуалното здраве е този аспект, който е свързан с нашата сексуалност – с факта, че се раждаме и живеем като мъже и жени – с тези аспекти на здравето, които са свързани с интимното партньорство, със семейния живот и с родителството. Това са три основни житейски роли, за които е необходимо човек не просто да бъде здрав като физика и да има репродуктивни функции, които са пълноценни. Той трябва да притежава един сложен комплекс от ценности, умения, нагласи. Освен това в обществото, в което живеем, е необходимо да има култура и социални регламенти, които да подкрепят възможността хората да изграждат пълноценни семейни общности и в тях по най-добрия начин да изпълнят своята родителска роля."
Според госта сексуалното здраве е динамичен процес, в който се изграждат личностни и социални предпоставки за пълноценен живот. Училището формира основните житейски компетентности, но все още пренебрегва темата за сексуалността, която е свързана със способността на всеки индивид да разбира своите емоции и преживявания в социален контекст. Епизодично се възражда тенденцията, усвояват се средства, но няма устойчивост – не съществува сериозна система, която да отчете резултатите от тези програми, смята доц. Бостанджиев. Той дава примери от САЩ и Европа, където програми, развиват емоционалната и социална компетентност през призмата на сексуалното образование.
Сексологът смята, че през годините темата е била брутално идеологизирана, за да се стигне днес до така наречената "джендър идеология", превърнала се в един от стълбовете на политкоректността. Доц. Бостанджиев пояснява, че в нормалния контекст понятието пол/sex означава приемане, че в живата природа, в човешкото общество хората и живите същества сме разделени на две групи – мъже и жени. Гостът споделя, че баща му – създател на сектора по сексология към Медицинска академия (1963) – е доразвил идеите на арменския биолог Геодакян за това, че двата пола изпълняват много важни и специфични функции по отношение на количествения и качествения аспект на репродукцията. С това пояснение доц. Бостанджиев категорично отхвърля твърдението на днешните джендър активисти, че биологичният пол е мисловен конструкт в главата на човека.
Доц. Бостанджиев не отрича идеята за толерантност към различията и вярва, че обществото трябва да бъде хуманно, без обаче да се поддава на абсурдни концепции. Според психолога идентичността е нещо, което не се влияе от чувствителността на човек. Ето защо е важно да бъде поставена някаква граница в тази идеология и идентичностите да бъдат регламентирани и разграничени от патологията.
Джендър идеологията променя акцентите в по-традиционния модел на сексуално образование. Доц. Бостанджиев разказва, че при зараждането на половата просвета децата са учили базисни знания за появата на бебетата и половата хигиена – теми, които са били табу в по-консервативното общество. В следващия период от развитието на сексуалното образование се акцентира върху възпитанието – умения, компетентности, превенция на полови заболявания. В основата на тези програми е отговорното сексуално поведение, за да бъдат избегнати нежелани последствия. Възприемането на двата пола като равноправни и толерантността към хората с различна сексуална идентичност са други два важни акцента. Постепенно именно различията в сексуалната идентичност започват да доминират като най-важна тема в програмите за сексуално образование. Доц. Бостанджиев вярва, че степента, в която джендър идеологията бива налагана, нанася вреди върху половата идентичност на децата и тяхната бъдеща мотивация да градят семейство.
Според сексолога разговорът за сексуалността трябва да се води с ясни думи и цели. Днес "сексуално образование" е размито понятие, което единствено води до неконструктивни спорове. Доц. Бостанджиев акцентира върху социалната и емоционална компетентност, която е в основата на партньорството и семейството. Тези компетентности са свързани с толерантността, отговорността, националната принадлежност, поколенческата приемственост и репродуктивността, по думите на госта.
Доц. Бостанджиев осъзнава, че съвременните деца са изправени пред множество разнообразни избори и пред предизвикателството да взимат житейски решения по един нов, по-творчески начин. Ето защо темата за семейството, за социалните и емоционални умения на подрастващото поколение ще става все по-важна – а именно за това говорим, когато говорим за "сексуално образование", казва гостът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Благотворителният базар "Купи книга, дари надежда" ще бъде проведен днес, между 10:00 и 17:00 ч ., в централното фоайе на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Събитието се организира от Студентския съвет при Алма матер, а събраните средства ще бъдат дарени на училище за деца в неравностойно положение в търновското село..
Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена. Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..
За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..
На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..
Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
На трети април независимата платформата ПУК и Гьоте институт организират поп-ъп изложба с книгите, номинирани за Dummy Award – една от най-важните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg