През 1980 година аутизмът е въведен като официална диагноза – генерализирано разстройство на развитието. Класическият портрет на аутизма включва изолираност, значителни затруднения в говора и ученето, запомняне наизуст, буквалност и твърдо настояване за еднаквост. Аутистите са крайно интровертни и не проявяват желание за социализиране. Науката ги определя като невроатипични – при тях невронните връзки са различни. Това определение е много малка част от това, което се поставя за диагнозата аутизъм. Ани Андонова, член на Управителния съвет на сдружение "Асоциация Аутизъм" е гост в "Нашият ден".
"Това, което липсва в България, е подкрепата за родителите. Това е един много труден момент, когато родителят получава тази диагноза. Вече има малко повече социални услуги и места, където тези деца са приети, работи се с тях, интеграцията в детските градини и училищата наистина е вече на по-високо ниво, по-добре са приети. Има положителна перспектива в тази насока", заявява Андонова. Тя отчита и липса на достатъчно социални предприятия в България, които да поемат грижата за навършилите пълнолетие младежи с аутизъм.
Организацията, в която членува Андонова, си е поставила за цел да улесни преминаването от услуга в услуга на хората, влезли в социалната система. Родителите са затруднени и се лутат в ограничените възможности на системата. Гостът поставя акцент и върху липсата на ранна интервенция в България – нещо, което се обсъжда вече 20 години. Ако едно дете бъде обхванато от системата в много ранна детска възраст, нещата биха се развили по доста по-положителен начин, смята Андонова.
"В момента към Центъра за социална рехабилитация и интеграция работим с програма, в която са включени родителите, и виждаме смисъла от това нещо. Когато родителят е въвлечен в този процес и е подкрепен, нещата се развиват много по-добре", казва гостът и допълва, че терапевтичната специализирана работа води до най-положителни резултати.
В информационния поток периодично се появяват материали, свързани с това как останалите хора реагират на диагнозата аутизъм. Според Андонова има промяна във възприятието на обществото. Лекарите също са станали по-запознати и имат различно отношение. Все още се среща неразбиране, но информационните кампании достигат до все повече хора.
Относно интегрирането на деца аутисти в образователната система, Андонова казва: "Има интеграция, но тя не е успешна. Не всяко дете е подходящо да бъде в училищна среда поради ред причини – сензорни претоварвания, невъзможност да се концентрира. За всички деца има някъде място в образователната система. Трябва да се намери подходящото място за детето. Ресурсните учители, които би трябвало да подпомагат процеса в образователната система, много рядко стоят с децата в класната стая, а ги изкарват от нея и се занимават индивидуално – не това е целта. Ние искаме тези деца да бъдат подкрепени в средата с подходящите инструкции. Много е важно как учителите ще представят на класа проблемното дете. Има много успешни интегрирани деца." Андонова допълва, че трябва да се формира предварително мултидисциплинарен екип, който да запознае учителите със специфичните нужди на съответното дете аутист. Обикновено твърде късно се прибягва до тази мярка и се стига до конфликтни ситуации в учебната среда.
Гостът в предаването кани слушателите на Спортен празник под надслов "Зедно сме силни". Той ще се проведе на 27 април в парк "Дружба". Материали, свързани с информационната кампания за аутизма може да бъдат намерени на интернет страницата на Асоциация Аутизъм.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Българският център за нестопанско право обяви началото на кандидатстването за 15-ото издание на програмата LET’S GO: Програма за предприемачество за НПО за 2025 г. Тази инициатива е насочена към гражданските организации, които желаят да стартират стопанска дейност, свързана с тяхната мисия. LET’S GO е интензивна тримесечна програма, която ще се..
Институтът по социални дейности и практики (ИСДП) участва като партньор в международния проект CARING – инициатива, насочена към предизвикване на социалните норми с цел намаляване на насилието над деца в училище. Проектът обхваща ученици, учители, родители и местни образователни институции, като в него участват общо 32 училища от България, Румъния,..
Според официални данни на Националния статистически институт за 2020 г. 96.3% от случаите на причиняване на смърт при пътнотранспортни произшествия се дължат на неправилни действия на водача, като от тях 29.3% са следствие от движение с превишена ил несъобразена скорост. Осъденият за 20 години затвор за жестоката катастрофа с две жертви в София Георги..
Неволята често се оказва най-добрият, макар и труден учител. Именно чрез нея изграждаме по-дълбоко разбиране за себе си, за околните и за важността на грижата един към друг. Такъв е и случаят на Станислав Минчев – основател на платформа, която цели да помогне на хората да намират изгубени или откраднати вещи. Станислав Минчев е създателят..
Шрифтът "VFU" (Visionary Font Ultra), създаден от Володимир Федотов, студент в трети курс на специалност "Графичен дизайн" във Варненския свободен университет (ВСУ) "Черноризец Храбър", получи признание на международно ниво . Той е един от тримата представители на България, селектирани за участие в изложбата на престижното Международно триенале на..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Веднъж годишно концертната поредица "Аларма Пънк Джаз" на програма "Христо Ботев" прави концерт-подарък за публиката – при вход свобден , както в..
Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg