Думите като препъникамък

Защо циничният и груб език превзе пространството? И защо се случи така, че грубото говорене на политиците се превърна в норматив, който не се съобразява с обществото? Какви са причините за такова говорене и какво показва то? Дали това е езикова и политическа немощ, дали необразованост, граничеща с неспособност да се комуникира, или е PR стратегия, която има за цел да засили хаоса, в който сме поставени? Какво става, когато критичността към словото е загубена?

Разговор в "Мрежата" с езиковедите и анализаторите на политическия и журналистически език доц. д-р Диляна Денчева и доц. д-р Владислав Миланов от СУ "Св. Климент Охридски".

Смисленият свят на думите

Владислав Миланов: "От години наблюдаваме тази реч и предупреждаваме за няколко тенденции, които не правят чест нито на политиците ни, нито на нас като общество, което позволява да му говорят по този начин. Едната от тези тенденции са клишираните употреби, зад които много често няма информация. Ние слушаме толкова много реч, толкова много думи ни заливат в пространството, но те не достигат до човека и не изграждат действителност. Това включва и брюкселския език, и тези модели, които замениха така наречения "дървен език" от времето на социализма и  след това пренесоха новоизкованите брюкселски клишета. В пространството има толкова много думи и толкова много изречения, но хората не вярват на тези  думи, защото зад тях не стои действителност. Когато някой непрекъснато ви повтаря, че образованието е приоритет, че здравеопазването е приоритет, а вие виждате какво става и с образованието, и със здравеопазването, то тогава си казвате, че това са едни думи, зад които не стои реалност.

Втората опасност, за която ние предупреждаваме от толкова години, е именно речевата агресия. Речевата агресия е много опасна, защото като модел тя се възпроизвежда в обществото. Речевата агресия често стои в основата на физическата агресия, речевата агресия е белег за ниско възпитание, речевата агресия е неуместна от институцията, в която нашите народни представители трябва да представляват нас като граждани и като общество. И по-опасното, което наблюдаваме, е че зад тази речева агресия, зад цинизмите, често стои бедна мисъл, често стои цинично мислене. Когато навремето един политик нападна агресивно майките на децата-инвалиди, ние бяхме безпомощни да анализираме речевото му поведение, но си давахме ясно сметка, че човек, който говори така, не бива да заема подобни позиции, защото това цинично мислене и тази цинична реч са опасни за всяко едно общество. Преминати са границите.

Тази хаотична политическа действителност доведе и до едно безотговорно говорене. Едно говорене, което днес изпраща едни послания, следващия ден – други. Хората застават разкъсани между думите, объркват се и започват да казват, че това е игра, че това е цирк и че това не е възможно. На другия ден се появява нова ситуация и колкото и да твърдят някои политолози, че сме млада демокрация, че е нормално, думите винаги трябва да бъдат използвани отговорно, думите винаги трябва да си тежат на мястото... Това не е подредено общество и ние няма как да очакваме думите да подредят един смислен свят, ако не сме си подредили деня, живота и политическия ситуация."

 Функциите на езика

Диляна Денчева: "Да, това е част от нашето политическо ежедневие. Традиционно в България езиковата култура на политиците не е особено висока, но все пак ще кажа няколко думи в тяхна защита. Ситуацията е радикална и това е безспорно. Намираме се в много дълбока криза и когато се намираме в радикална ситуация, езикът също се радикализира. В този един месец успяхме да чуем думи и похвати от по- високия поетичен регистър на езика до думи, които са присъщи на махленското общуване, които включват селски тарикатлъци и т.н., но политиците интуитивно най-вероятно, а не теоретично, осъзнават, че езикът има две функции – первазивна функция и художествена функция. Едната е да убеждава, а другата е да създава образи, да бъде красива. Така че в случая много пъти те посягаха и към средства, които освен че трябваше да убедят, трябваше и да създадат някакъв образ, който, от една страна, да покаже някаква тяхна езикова класа, от друга страна – да направи тази убедителност още по- силна. 

Какво имам предвид? Създадоха се много авторски метафори наред с конвенционалните, които традиционно си вървят. Например през онази среднощна пресконференция Деница Сачева каза, че ГЕРБ не е гумен печат на някакви реформи, освен това каза, че успехите, които са постигнала ПП-ДБ, могат да си ги закачат като брошка на ревера. А Христо Иванов, който традиционно се стреми да бъде оригинален, той има доста добра речева култура, макар че в неговото красноречие се изгубва и той самият понякога, но създава интересни авторски метафори, та той каза, че на Делян Пеевски ще му бъде отказано правото на първа брачна нощ при създаването на закони. Кирил Петков, от друга страна, което за него е изключително странно, защото при него езиковата култура граничи с езикова некомпетентност, но дори и той стигна до един подход, който се среща във високата поезия и това е нещо, което се нарича фразеологична контаминация, но подозирам, че при него беше резултат на фразеологична грешка, а не на фразеологична иновация. Той каза, че камъчетата на раздора, той направи комбинация от препъникамъка и ябълката на раздора, станаха вече колкото морени. Тук имаме няколко поетични похвата насложени.

Имаше много подобни примери, което, наред с обидите, които се чуха и които често са перфидни, а вие знаете, че обидата може да бъде поднесена изключително нежно и фино, но да удари силно. Така че видяхме всичко. Видяхме всичко."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Николета Атанасова, БНР